Марс е станал червен след ядрен взрив?

Преди около 180 милиона години изключително мощна, но възникнала по естествен път ядрена реакция, може да е изтрила всичко от лицето на Марс, изпращайки ударна вълна, която е превърнала планетата в суха пустиня, съобщи „Фокс нюз“.
Подобна естествена ядрена реакция може да се е случила и на нашата планета и дори би могла да възникне отново, смята д-р Джон Бранденбург, учен от Orbital Technologies Corp. „Марсианската повърхност е покрита с тънък слой радиоактивни материали, включително уран, торий и радиоактивен калий, и тези елементи се излъчват от горещо петно на повърхността на планетата“, обясни Бранденбург пред „Фокс нюз“. „Ядрена експлозия би могла да доведе до разпръсването на отломки по цялата планета. Карти на гама лъчението на Марс показват голямо червено петно, от което, изглежда, се разпръскват подобни отломки, а на обратната страна на планетата има друго такова червено петно“, обясни още ученият. Според него естествената експлозия, която е еквивалентна на 1 милион 1-мегатонни водородни бомби, е избухнала в северния регион Mare Acidalium на Червената планета, където се наблюдава висока концентрация на радиоактивни елементи. Експлозията изпълнила марсианската атмосфера с радиоактивни изотопи, които се виждат на получените от НАСА данни от гама-спектрометър. Радиоактивността обяснява и червения цвят на Марс. Според Бранденбург спектралният анализ на гама лъчението, направен през последните няколко години, показва пикове на радиация от ксенон-129 – увеличение се наблюдаваше и на Земята след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. и след аварията в АЕЦ „Фукушима 1“ в Япония миналия месец. За да се докаже тази теория обаче, НАСА трябва да планира мисия за изучаване на този конкретен регион на Червената планета.


Микрометеорити охладили Земята и Марс

Микрометеоритите, бомбардирали Земята и Марс преди 4 млрд. години, може да са довели до драматична промяна в климатите на двете планети, като са ги охладили толкова рязко, че са ограничили способността им да поддържат живот, предаде „Сайънс дейли“. Учени от Импириъл колидж в Лондон изследвали ефектите на периода, когато Земята и Марс били подложени на непрестанни метеоритни дъждове в продължение на 100 милиона години. Микрометеоритите идват от астероидния пояс между Марс и Юпитер. Тези скални отломки с големина колкото кристалче захар са привлечени към Марс и Земята от гравитацията на планетите. С навлизането си в атмосферата те се нагряват до 1000 градуса по Целзий и освобождават газове като серен диоксид. Смята се, че това е довело до освобождаването на 20 милиона тона серен диоксид годишно в горната атмосфера на Земята и 500 хиляди тона серен диоксид годишно на Марс. Частиците, съдържащи се в серния диоксид, отразявали слънчевата светлина и планетите се охлаждали. Според учените това е затруднило появата на ранните форми на живот. Те изчислили, че такова количество серен диоксид в ранната земна атмосфера е имало същия охлаждащ ефект като от изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г. всяка година в продължение на 100 милиона години. След изригването на вулкана преди 20 години планетата се охлади с половин градус. По-рано същият екип от учени установи, че метеоритите не са източникът на наличния в момента метан в атмосферата на Червената планета, което засили надеждите, че газът може да се е образувал от живи организми на Марс. Тяхното изследване показа още, че метеоритите са донесли важни газове на Земята в нейната ранна история, които може да са я направили по-подходяща за възникване на живот.

Станете почитател на Класа