Метеор, изгорил жителите на древен град, е в основата на библейската история за Содом

Метеор, изгорил жителите на древен град, е в основата на библейската история за Содом
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    21.10.2021
  • Сподели:

Преди около 3600 години жителите на град Тал ел-Хамам започват деня си като всеки друг. Страж вероятно е стоял на вахта на върха на местния дворец. По това време в небето на югозапад обект пада към земята. „Изведнъж това нещо избухва и внезапен изблик на светлина озарява всичко наоколо“, казва изследователят Малкълм Лекомпт пред Insider. „Пазачът моментално е заслепен. Той умира.“

Топлината от експлозията разтапя тухлите на сградите. Следва ударна вълна, която буквално отрязва горните 40 фута от постройката на двореца и вероятно втечнява конструкцията му. Тази експлозия, според проучването на Лекомпт, е метеор с ширина 165 фута (малко над 50 метра), който се взривява, преди да удари земята, унищожавайки града.

 

 

Взривът убива най-малко 8000 души и всички животни наоколо. „Ако горещината не ви убие, ударната вълна би била достатъчна, за да ви разкъса и да ви превърне в в торба с кости“, казва Лекомпт. Той и колегите му смятат, че сагата за Тал ел-Хамам може да е вдъхновила библейската приказка за Содом. Катастрофата има странна прилика с разказа на Мойсей в книгата Битие, в която той предупреждава за нечестиви действия, описвайки град и неговите грешни хора, които Бог унищожава в огнена буря.

 

Археолозите отдавна знаят, че Тал ел-Хамам, разположен в долина в днешна Йордания, изведнъж е изоставен преди хилядолетия и остава необитаем в продължение на векове. Причината за кончината на града остава предмет на дебати – някои историци предполагат природно бедствие или жестока война. Но новото изследване, кулминацията на 15-годишни разкопки, разкрива, че градът и неговите жители са били изложени на екстремни температури и ударна вълна. Лекомпт, който изследва метеорите и тяхното въздействие в държавния университет на Елизабет Сити, казва, че единственото, което може да обясни това, е извънземно въздействие. „Земетресение не може да направи това“, казва той.

 

Разкопките в Тал ел-Хамам започват през 2005 г. Археолозите първо откриват керамика, сгради и скелети. Но след това започват да намират доказателства, че нещата са станали наистина горещи, при това много бързо – като скала, която се е стопила до черно от всичките си страни, остатъци от разтопена керамика, метал и стъкло, което се е втечнило и се е пръснало върху фрагменти от човешки кости.

 

Стъклото се топи при 1370 градуса по Целзий. Точките на топене на желязо и керамика са още по-високи. „Технологията не е съществувала по това време, в средната бронзова епоха, за да могат хората да генерират пожари с такава температура“, казва Сид Митра, геолог от университета в Източна Каролина, който е съавтор на изследването.

 

Археолозите започват да мислят, че само космическа скала може да бъде обяснението и повикват Лекомпт и екипа му от Международна група за изследване на комети през 2014 г.

 

През следващите седем години Лекомпт посещава мястото на разкопките три пъти, за да събира проби. Множество открития от неговия екип потвърждават, че близо до града се е случил космически взрив. В слой от седименти, датиран от преди 3600 години, групата е открила натрошени пясъчни зърна – известни като „шокиран кварц“ – които се образуват само при много високо налягане. Този натиск е превърнал дървесината и растенията в града в микроскопични диамоноиди, които са почти неразрушими. Освен това екипът открива прахоподобни частици, наречени сферули, съставени от изпарено желязо и пясък. Сферулите се образуват при около 1600 градуса по Целзий. Седиментният слой също съдържа платина, иридий и осмий – някои от най-редките елементи на Земята, които често идват от метеорити.

 

Още едно доказателство, че причината е метеор, е, че всички градски сгради, включително дворецът, са паднали в посока североизток. „Изглежда нещата са били унищожени в една и съща посока“, казва Лекомпт. Това предполага, че космическата скала се е взривила на югоизток от града и получената ударна вълна е пътувала на север.

 

Метеорите, които експлодират в атмосферата, преди да ударят земната повърхност, се наричат „болиди“. Космическите им изригвания могат да бъдат по-мощни от ядрена бомба. Експлозията над Тал ел -Хамам, казва Лекомпт, е имала мощност между 5 и 30 мегатона – поне 330 пъти повече от атомната бомба, която унищожава Хирошима.

 

Температурата на въздуха се е повишила до 2000 градуса по Целзий. Хората, които са гледали, са изгубили зрението си. Всичко горимо се е запалило. Звукът от експлозията е спукал тъпанчетата на всички. След това е дошла ударната вълна, която се е движила със скорост от 1200 км в час. „Шокът, който би преминал през тялото ви, би превърнал вътрешностите ви в каша“, казва Лекомпт и добавя, че налягането от такава ударна вълна би било 100 000 пъти по-голямо от това, което обикновено чувстваме.

 

Изследването показва, че експлозията е била подобна на тази на болид над Русия преди повече от век. Това събитие (Тунгуския метеорит) води до минимални човешки жертви поради отдалеченото му местоположение в Сибир, но унищожава 800 квадратни мили гора, събаряйки 80 милиона дървета. В историята на Содом Бог не оставя нищо живо – изтривайки дори „онова, което е израснало на земята“. Констатациите на изследователите също предлагат обяснение за тази линия: Те наблюдават висока концентрация на сол в утайковия слой, която би била токсична за културите – експлозията вероятно е разпръснала сол от Мъртво море в почвата.

 

Ако метеорът се е взривил югозападно от Тал ел-Хамам, той може да е изпарил или пръснал вода от близкото Мъртво море в околната почва. Историческите записи показват, че този район на Близкия изток е бил изоставен в продължение на 600 години след бедствието – единственото възможно обяснение е, ако солената почва е направила невъзможно селското стопанство.

 

 

Станете почитател на Класа