Генетиката, а не метаболизмът е в основата на произхода на живота

Ново проучване отхвърли теорията, че произходът на живота се корени в система от самокатализиращи се молекули, способни да преминат през Дарвиновата еволюция, без да са им нужни РНК, ДНК или тяхното копиране, съобщи „Сайънс дейли“.
Изследването е осъществено с участието на Мауро Сантос от отдела по генетика и микробиология към Автономния университет на Барселона. То демонстрира с помощта на анализ на така наречените сложни геноми, че тези химически мрежи не могат да се смятат за еволюционни единици, тъй като те загубват качества, които са от съществено значение за еволюцията, когато достигнат критичен размер и по-високо ниво на сложност.
Научните теории за произхода на живота се фокусират около две основни идеи – едната е свързана с генетиката – с копирането на РНК или ДНК като основно условие за осъществяването на Дарвиновата еволюция, а втората е свързана с метаболизма. Ясно е, че и двете теории започват с прости органични молекули, формирани чрез пребиотични процеси. Въпросът, по който двете теории се различават, е, че копирането на РНК или ДНК молекулите е твърде сложен процес, който изисква правилната комбинация от мономери в състава на полимерите за формирането на молекулна верига, образувана вследствие на процеса на копиране. Освен това защитниците на втората теория посочват, че процесите, необходими за осъществяването на еволюцията, зависят от първичния метаболизъм. Смята се, че този метаболизъм представлява вид химическа мрежа, включваща взаимна катализа между компонентите, която на свой ред позволява адаптацията и еволюцията да се случат без никакво молекулярно копиране.
През първата половина на миналия век Александър Опарин придава голямо значение на първичната роля на клетките като коацерватни капки (еволюционните предшественици на първите прокариотни клетки). Опарин не засяга въпроса за РНК или ДНК молекулите, тъй като по това време все още не е ясно точно колко важна е тяхната роля при живите организми.
Наскоро бе демонстрирано как химическите компоненти събират информация за своя състав, който може да бъде копиран и пренесен в техните наследници. Това доведе до наименованието им „сложни геноми“ или „композоми“.
Новото изследване обаче показва, че тези системи не са способни да преминат през еволюцията на Дарвин. Станало е ясно, че след като достигнат критичен размер, молекулярните съединения не еволюират, тъй като изгубват необходимите за това качества в този процес. Учените са направили заключението, че това фундаментално ограничение на „сложните геноми“ е доказателство, че трябва да се подхожда с внимание към теориите, които поставят метаболизма на първо място при произхода на живота. Според тях могат да се разгледат няколко различни сценарии за пребиотичната планета. Въпреки това обаче учените са категорични, че основното свойство на живота като система, способна да премине през еволюцията на Дарвин, се е появило, когато генетичната информация е била съхранена и наследствено предадена, както това се случва в нуклеотидните полимери (РНК и ДНК).



8% от човешкия генетичен материал дошъл от вирус

Около 8% от човешкия генетичен материал е дошъл от вирус, а не от нашите предшественици, смятат японски и американски учени.
Тяхното изследване показало, че човешкият геном и този на други бозайници съдържа ДНК, извлечена от борнавируси – РНК вируси, чието копиране се извършва в клетъчното ядро.
Асимилацията на вирусна ДНК в геном приемник е процес, известен като ендогенизация. Това се случва, когато вирусната ДНК се интегрира в хромозома от репродуктивните клетки и впоследствие се предава на следващото поколение. До момента ретровирусите бяха единствените известни вируси, които генерират подобни ендогенни копия при гръбначните видове. Учените обаче сега са открили, че борнавирусите са участвали в процеса на ендогенизация многократно в процеса на еволюцията. Смята се, че борнавирусите, които засягат само невроните, могат да бъдат източник на мутации в мозъчните клетки.

Станете почитател на Класа