Веднага след ремонта на космическия телескоп „Хъбъл“ през лятото астрономите насочиха целия капацитет на съоръжението към неясното и отдалечено минало, съобщи „Ню Йорк таймс“.
„Хъбъл“ засне някои от най-ранните и най-отдалечени галактики, снимани досега. Те са светили ярко едва допреди 600 до 800 милиона години след Големия взрив и представляват само 1/12 от размера на Млечния път и 1% от неговата маса, като показват продължаващия ефект от първото поколение звезди, формирани във Вселената – те изглеждат по-сини с отдалечаването във времето.
Новите галактики заедно с други скорошни открития като мощната свръхнова, експлодирала само 620 милиона години след Големия взрив, позволиха на астрономите да прогледнат в период на космическата история, който е почти неизследван. По това време процесът на формиране на звезди и галактики е набирал все по-голяма скорост, а мъглата от водород, обхващала пространството след Големия взрив, мистериозно се разсеяла.
“Това са наченките на днешните големи галактики“, посочва Гарт Илингуърт от университета в Калифорния „Санта Круз“. За да снимат точно тези обекти, учените използват максималните възможности на „Хъбъл“. Д-р Илингуърт и неговите колеги са използвали новата Wide Field Camera 3 на борда на „Хъбъл“, инсталирана през май, за да наблюдават малък отрязък в южната част на небето, наречена южното поле GOODS (Great Observatories Origins Deep Survey).
Наблюденията на екипа през есента доведоха астрономите до „златна треска“. През последните три месеца няколко екипа, използващи различни начини за анализиране на информацията, успяха да опишат новите галактики в 15 разработки. Екипът на д-р Илингуърт е идентифицирал 21 галактики, формирани преди 600 до 800 години след Големия взрив. Космолозите са постигнали съгласие, че Вселената е на около 13,7 милиарда години, което означава, че светлината от тези галактики е пътувала до нас в продължение на 13 милиарда години. Някои от екипите смятат, че са идентифицирали галактики, датиращи от 480 милиона години след Големия взрив, но все още не са постигнали съгласие около техния брой и около това кои са точно.
Новата камера снима в инфрачервения диапазон, която е прави подходяща за изследване на ранната Вселена. С разширяването на Вселената обектите се отдалечават от нас с по-голяма скорост, което води до изместване на излъчваната светлина към по-големи и по-червени дължини на вълните. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“, който се очаква да заработи през 2014 г., ще работи изцяло в инфрачервения диапазон.

---

Възстановиха напълно „Хершел“

---

Европейският космически телескоп „Хершел“ на стойност над 1 млрд. евро бе напълно ремонтиран, след като инженери успяха да поправят повредените инструменти на борда, съобщи Би Би Си. Инфрачервеният спектрометър с висока резолюция HiFi на борда на телескопа бе изключен през септември заради повреда, причинена най-вероятно от космическата радиация. Учените твърдят, че повредата не е засегнала работата на другите два инструмента на телескопа – Pacs и Spire. Телескопът на Европейската космическа агенция бе изведен в орбита през май, за да изследва как са се формирали и как са еволюирали звездите и галактиките. Инфрачервеният спектрометър е пригоден да улавя и разбива светлината на съставните й дължини на вълните, създавайки по този начин „отпечатък“, който може да разкрие информация за източника на светлината. HiFi се очаква да събере данни за състава и поведението на облаците от прах и газ, от които се образуват звездите.