Земята предизвиква сеизмични трусове на астероиди

В продължение на десетилетия астрономите изследваха евентуалното въздействие на астероидите върху Земята. В свое изследване проф. Ричард Бинзел от Масачузетския технологичен институт обаче се е съсредоточил върху силното влияние, което Земята оказва върху астероидите, и то от много по-голямо разстояние, отколкото се смяташе досега, съобщи „Сайънс дейли“.
Бинзел и неговите колеги изследвали астероиди, намиращи се в близост до Земята – на разстояние до 48 млн. километра около нашата планета. Те установили, че ако един астероид се движи в определен обсег около Земята – близо една четвърт от разстоянието между Земята и Луната, той ще бъде разтърсен от сеизмичен трус, който ще бъде достатъчно силен, за да предизвика образуването на нов материал на повърхността му, наречен реголит. Реголитът е слой от рехав хетерогенен материал, покриващ твърди скали, такъв има на Земята, Луната, други планети и някои астероиди.
Подобни „нови“ астероиди отдавна привличат вниманието на астрономите, тъй като техният „спектрален отпечатък“ - начинът, по който те отразяват различни дължини на вълните на светлината, съвпада на 80% с този на всички астероиди, които падат на Земята. Според учените сеизмичните трусове на астероидите вероятно са причинени от гравитационното притегляне и приливните сили на Земята. С хипотезата за това, как е образувана тази нова повърхност на някои от близките до нашата планета астероиди, учените са опитали да разрешат дългогодишната загадка защо подобни „нови“ астероиди не могат да бъдат открити в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Те смятат, че причината за това е, че тези нови повърхности са се образували в резултат от близките срещи със Земята.
Кларк Чапман от Югозападния изследователски институт в Колорадо твърди, че работата на Бинзел представлява „революция в науката за астероидите“, тъй като разглежда възможността за наличието на фактори, различни от сблъсък, които оказват влияние върху повърхността на астероидите.
Екипът на Бинзел използвал голям телескоп на НАСА, разположен на Хаваите, за събирането на информация за близки астероиди, включително и голямо количество данни за техните спектрални отпечатъци. Учените проследили орбитите на 95 такива тела през последните 500 хил. години, за да установят колко близо са се намирали до Земята. Те открили, че 75 от тях са преминавали близко до Земята, като сред тях били и всички 20 „нови“ астероида в групата. Освен това учените забелязали астероид, които се движел на разстояние, равняващо се на 16 пъти земния радиус – близо една четвърт от разстоянието до Луната. На повърхността му се забелязвали вибрации, които били достатъчно силни, за да предизвикат образуването на нов материал. До момента се смяташе, че един астероид трябва да се доближи на разстояние от два или един радиус на Земята, за да претърпи физически изменения.
Много детайли от процеса обаче остават неизвестни, включително и какво точно в Земята предизвиква трусовете на астероидите, както и защо това се случва на разстояние от цели 16 земни радиуса. Със сигурност се знае, че този процес зависи от сложни фактори като скоростта и продължителността на срещата между астероида и Земята, както и от формата на астероида и състава на съществуващия преди това реголит.

Станете почитател на Класа