Поуката от казуса "Селски глупак": ситуацията в МВР е по Кафка

Случаят с Боян Максимов Боозов от Варна, наречен в телевизионен ефир "селски глупак" от местната вече бивша говорителка на МВР Калинка Пенчева, разкри механизмите на функциониране на полицията - от най-ниското до най-високото стъпало - в стил "Кафка". Историята е поредица от абсурди, които, обобщени, показват гнилата основа, върху която са стъпили службите, които българските данъкоплатци субсидират с над милиард и половина годишно, за да получат в замяна ред, сигурност и справедливост.

Казусът на Максимов в близък план изглежда така: На 2 юли, към 14-15 ч. на ул. "Джеймс Баучър" в града, на "по-скришно местенце", в жегата, докато си разхождал кучето, снимал спящи в патрулна кола полицаи от II РПУ в града. Казва, че редовно снимал любопитни неща, а спящите служители на реда в патрулката с отворени врати разбираемо са го изкушили. Снимката публикувал във "Фейсбук" и тогава започнали патилата му.

"Ти що си без шапка"

Полицията започнала да проверява Максимов дали си носи личната карта - един от най-формалните поводи, за които всеки може да бъде спрян. Така се сдобил с 3 акта, съставени от един от сниманите полицаи.

Първия път му се случило 10 дни след публикуването на снимката, докато разхождал кучето си пред блока по тъмно. Тогава наистина нямал лична карта, но се опитал да обясни, че живее наблизо, става ясно от обясненията му, дадени пред сайта "Отворен парламент". Очевидно сбъркал, че тръгнал да се разправя, защото бил затворен за буйство и прекарал нощта в килия. Акция "Респект", както я нарича той, била придружена с въпроси защо е снимал полицаите.

"Не ми дадоха да се кача да си взема личната карта, а бях пред блока, в който живея. Полицаите започнаха да ме дърпат, заключиха ме. Искаха ми обяснения защо съм направил тази снимка. Задържаха ме за буйство, а в районното ме подминаваха и ми се подсмихваха", разказва младежът. Ако това е вярно, причинно-следствената връзка между снимката и последвалите събития е очевидна. Не е известно обаче ръководството на полицията във Варна да е забелязало това и да е образувало проверка по случая.

"Гърченето" на гражданина продължило - втори път му съставили акт, докато си хвърлял боклука - забележете - отново без лична карта. Този път младежът разумно си мълчал. Минал обаче съсед, който попитал защо пишат акт на Максимов на 10 м от входа. Дори настоял и на него да му напишат, тъй като също не си носел документа. Полицаите му отговорили, че не може.

Третият акт Максимов получил, докато чакал момиче на спирка на главната улица. Патрулката го видяла, направила обратен завой и полицаите му поискали документите за проверка. Тъй като отново бил без лична карта, му съставили акт. На шега Максимов подметнал, че се канел да пресича неправилно, и се сдобил и с акт за това нарушение.

Протест или реваншизъм

Ако сравним мотивите на двете страни в конфликта, те не се различават съществено. Максимов обясни, че изразил по този начин протеста си, тъй като не се почувствал защитен при конфликт с роми, които живеели незаконно в блока. Тогава, твърди той, те го нападнали, ранили го и пред очите на полицаите го заплашвали. Вбесил го фактът, че нападателите му скоро били пуснати от полицията. Категоричен е, че никой от сниманите полицаи не е присъствал на този случай, така че не гонел лично отмъщение.

Главният герой в тази история явно има доста набрано на полицията. Най-малкото заради факта, че е излежал присъда за наркотици, което той не отрича. "Бил съм наркоман, но това е мое минало. Осъзнал съм грешката си и се поправих. Осъждан съм, но към момента не съм престъпник и съм реабилитиран. Не го крия. Излежах си присъдата и ме пуснаха с година по-рано за добро поведение", казва Максимов и обяснява, че от три години работи като търговски представител на половин работен ден.

"Единственото, което целях с тази снимка, беше да накарам полицията да се събуди и успях" - така Максимов обяснява подбудите си да снима. Думите на един осъждан наркоман срещу тези на полицейската говорителка.

"Ако решиш да снимаш полицаи, тогава става страшно"

Случката може би нямаше никога да изплува в публичното пространство, ако не бяха изпуснатите нерви на Калинка Пенчева в ефира на Би Ти Ви, след като стана ясно, че Максимов е извикан на разпит. На другия ден кръстникът на детето й - премиерът Бойко Борисов, не издържа на обществения натиск и чрез пресцентъра си съобщи, че я уволнява. Последвалото уточнение на вътрешния министър Цветан Цветанов изясни, че управляващите смятат да спазят законовата процедура и да проведат дисциплинарно производство с изслушване на страните. Самият Максимов се оказа призован късно в петък на разговор в полицията във Варна, като по думите му бил предупреден, че трябва задължително да се яви на срещата, защото иначе може да бъде задържан. Уплашен, той звъннал на адвоката си и отказал да се яви на разпита, което го изпълнило със страх, тъй като полицаят, който му връчил поканата, според него се държал заплашително.

Малките камъчета обръщат колата

Откакто цялата история набира скорост и особено след като ескалира преди пет дни, ръководството на полицията пропусна да даде важни обяснения и не излъчи нито един адекватен сигнал към обществото. От думите на Пенчева се разбра, че директорът на варненската полиция, "без да се запознае подробно с материалите", тоест с обстоятелствата, при които е направена снимката, казал, че спящите полицаи няма как да бъдат наказани, "след като си вършат работата по Закона за МВР". Според говорителката "всички полицаи имат право да почиват на 12 часа", което може би означава, че по време на 12-часова смяна им се полага почивка, която сами могат да решат как да ползват. Дори това да е така, полицията не успя да го обясни на гражданите и остави у тях горчивото усещане, че защитава лентяи, които спят през работно време, а освен това си отмъщават на критикуващите ги граждани.

Дирекцията на полицията във Варна не направи връзка и между снимката и актовете, съставени на Максимов. Освен това очевидно се повлия от криминалното му минало, с което оправда схващането, че със съмнителните граждани полицаите се държат по съмнителен начин - тоест извън правилата. Само че, ако Максимов може да си позволи това, както и да не спазва закона, полицията няма право да кривва и в това се състои ролята й на стожер на реда и закона.

Фактът, че никой не накара говорителката да се извини, нито пък й поиска оставката, а и тя не го направи въпреки ясния сигнал, че е заплашена от дисциплинарно уволнение, говори ясно, че тя не се чувства виновна, както и че всички са разчитали, че ще й се размине - и заради близкото познанство с Борисов и Цветанов, и заради извънредната закрила, която работещите в МВР жени ползват при уволнение, когато са майки на деца до 6 години. Това впрочем е друга тема за привилегиите, които се полагат на полицайките в сравнение с по-ниската защита, с която се ползват останалите жени от Кодекса на труда - когато децата им са до 3 години.

Ако се върнем обаче на Пенчева, няма да е чудно, ако след година-две съдът я възстанови, защото нейната обида е направо невинна в сравнение с прегрешенията, за които полицаи на отговорни постове биват наказвани със забележки и порицание. Говорителката обаче е лесен бушон, а системата на МВР е устроена така, че винаги да гърмят онези по най-малкото съпротивление.

Образи като в негатив

"Не знам дали държавата няма да реши да мачка цялото ми семейство. Искам да имаме доверие на полицията. Когато им дадем сигнал, да знаем, че има човек насреща. Ние трябва да сме коректив един за друг постоянно. Голяма част от населението на България живее на село, така че говорителката обижда тях."

Думите са на Боян Максимов, да повторим пак - осъждан бивш наркоман, излежал присъдата си и пуснат предсрочно, снимал спящи полицаи по време на смяна. С поведението си полицията успя да добута случката дотам, че дори предизвика протест на граждани срещу произвола, оказан върху будния фотограф. Когато обаче неговите думи звучат в пъти по-адекватно от тези на ръководството на МВР, значи нещо съвсем се е объркало в системата и белите всъщност са черни - като в негатив.

Copyright © CROSS Agency Ltd.

Станете почитател на Класа