Месото му, което има особен привкус, може да изненада небцата на западняците, но котдивоарците са луди по него: агути, едрият гризач на африканската степ, изчезна от менютата на "маки" - малките местни ресторантчета, защото властите се опасяват, че той може да пренася вируса на еболата.
В Буаке, втория по големина град в Кот д'Ивоар, агутите, вид едра нутрия с тъмнокестенява козина, който може да достигне половин метър дължина, вече не се цени. Ловци и ресторантьори гледат тъжно.
Всички вече са чували нарежданията на министърката на здравеопазването Реймонд Гуду Кофи, която от края на март призовава да се спре консумацията на този гризач, както и на бодливото свинче, "докато се уверим, че няма повече рискове".
Миналата седмица тези препоръки още не се спазваха на най-големия пазар за месо в Буаке, установи АФП.
Емил, 40-ина годишен леко подпийнал мъж, без да се крие, си поръчваше "месо от ебола", тоест агути на жарава. "Вирусът на ебола не издържа на алкохол, нито на варене", уверяваше ме Ригобели, чието лице е в белези, след като добре се е нахранил с такова месо. В далечината се виждаше как един ловец с гризач в ръка увещава клиент.
Но подобни гледки останаха в миналото. Забраната за консумиране на местни диви животни (антилопи, шимпанзета, бодливи свинчета, агути и т.н.) вече е в сила. Пазарът в Буаке, специализиран в продажба на дивечово месо, е празен.
Държавни служители (от агенцията за водни и горски ресурси или от службите за контрол на хигиената) патрулират навсякъде из страната в търсене на закононарушители. В столицата Ямусукро бяха изгорени 200 килограма дивечово месо.
Залогът е голям. Хеморагичните трески, сред които еболата, първоначално се пренасят от диви животни. Смята се, че в сегашния случай основният преносител са прилепите.
След това хората се заразяват взаимно по кръвен път, при директен контакт с кръвта, биологичните течности или тъканите на заразените.
Епидемията, която е една от най-проблемните от появяването на треската, предизвикана от вируса на ебола преди 40 години, причини смъртта на 101 души в Гвинея, която от януари е епицентър на болестта според Световната здравна организация.
Десетина смъртни случая бяха регистрирани в съседните държави - Либерия, Сиера Леоне и Мали.
Страхът от ебола, смъртоносна в 90 процента от случаите, се усеща в Кот д'Ивоар, който също граничи с Гвинея, макар и за момента страната да не е засегната, по данни на властите.
Населението на Кот д'Ивоар постепенно започва да спазва нарежданията.
"Обичаме да ядем агути, но предпочитаме да си спасим живота", споделя Ернест пред АФП. "Като котдивоарец оценявам това месо. Но заради риска от ебола се промених и вече не го ям", казва Касум.
Не всички обаче играят по правилата. Ресторантьорка, пожелала анонимност, разказва, че си има таен код с редовните клиенти. "Тези, които не могат да се лишат от това месо, ми правят таен знак, а аз се правя пред другите клиенти, че им сервирам телешко", обяснява тя.
Друга ресторантьорка, специалист в приготвянето на дивеч, сега по неволя сервира телешко и риба. 48-годишната Адел Кулибали, която е загубила голяма част от клиентелата, следователно - от приходите си, поставя под съмнение правителствените разпоредби.
"Откакто съм се родила, майка ми върти този бизнес и никога не е имало болести. Дивечовото месо няма нищо общо с вируса на ебола", отбелязва тя.
От друга страна, епидемията може да помогне на дивата фауна да се възпроизведе. През 1974 г. бе издадено постановление за забрана на лова на дивеч. То обаче не даде резултат, защото консумацията не можа да бъде спряна.
Агути, антилопи, шимпанзета, бодливи свинчета - всичките застрашени от изчезване в Кот д'Ивоар, може да си отдъхнат за няколко седмици.
По ирония на съдбата вирусът на "ебола е нещо добро за опазването на фауната", отбелязва полковник Жером Аке, регионален директор на службата за водите и горите в Ямусукро.
Същото важи и за природата. При лова на дивеч ловците палят големи стърнища и не винаги овладяват огъня.
За десет години тези пожари са довели до смъртта на 120 души и са унищожили повече от 5000 квадратни километра обработваеми площи и гори в страната, която е два пъти колкото територията на Люксембург. Броят им би трябвало да намалее по време на епидемията.
БТА
