За сто години живот няма рецепта. Ето ме - реколта 1915-та, отлежала над 100 години, казва бай Христо Проев. На напетата му стойка и на бистрия му ум може да завиди дори младеж.
По нищо не личи, че през март бай Христо от улица „Славееви гори" в Кючук Париж закръгли стоте. Всеки ден Христо си пие кафето в квартално заведение на сладки приказки с приятели, разказва за невероятния му живот "Марица".
Движение, работа и пак работа - това е част от тайната за дълголетие на бай Христо. Навъртял е над 50 години трудов стаж - в Геоложки проучвания в Рудозем, после четвърт век в търговията, бил отличник на министерството.
Той е истински турист ветеран, по планините ходи от 1936 г. Един от основателите на туристическо дружество „Еделвайс", като най-ценна реликва пази снимка с 14-те си колеги съоснователи. С гордост показва значката от БТС за стотния му юбилей.
Не се изтощавахме, ходехме с часове. Тогава нямаше превози, движехме се само с кракомобил. Тръгнем в събота привечер от Беломорския квартал, през Белащица нагоре към Бяла черква. Нощта ни сварваше малко над хижа „Здравец", нощувахме край голяма скала, Хайдушката, разказва ветеранът. През есента на 1937 г. ги затрупал еднометров сняг на манастира Света Петка. Станали сутринта и поели към Бачковския манастир. В мъглата и дълбокия сняг едва се добрали до заслона Анатема. Върнали се в манастира, наложило се игуменът Чолака да ги изведе до Асеновград, за да се приберат.
При една от екскурзиите с приятели планинари решили да основат туристическа секция към клон „Родопи" на пловдивското туристическо дружество. Речено-сторено. Сдобили се дори с клуб - приютил ги в кафенето си на Събота пазара Анастас Гегов.
Обикаляли Родопите - Бяла черква, Бряновщица, Дедево, Бойково, Равнища, Асеновград. През лятото правели обиколка от Пловдив през село Манастир, Рожен, Пампорово, Изгрев, Персенк, Модър, Върховръх, Бряновщица и пак до Пловдив.
Бай Христо хапва всичко, стига да е чиста храна, без ГМО. Обича мед - от Нова година е изял пет кила. Пийва задължително по чашка кафе на ден с по 4 захарчета, да сладни. Обича и шоколад, изпращат му специално внуците от Англия. Всеки ден закусва попара с прясно мляко с лъжица мед. Майка му му разказвала, че в Македония тичал при нея да суче до шестгодишен. Здраво е закърмен с майчина кърма, може би и това помага на дълголетието. Има и ген, разбира се - баща му починал на 96, майка му на 90, малкият му брат вече е на 92.
Със сигурност помага и македонският корен. Христо е роден в Егейска Македония, в селото на легендарния революционер Апостол войвода Боймица, днес Аксиуполи, край Солун. Родната му къща била на метри от Вардара. Баща му бил ятак на български комити, гърците ги тормозели. Тръгнал в гръцко училище, но не говорел гръцки. Даскалът българин гъркоман ми хвърли такъв бой, че се напиках, разказва бай Христо. Вече не стъпил в това училище. През 1923 г. 15 семейства се преселили в България. Така Христо пристигнал в Пловдив на 8 г. и завършил българско училище.
През 1941 г. се оженил. Мария била сираче, хубавица, родила му син и дъщеря, но нещата започнали да скърцат, когато я хванал, че кръшка.
Една вечер закъсняла много, била с любовника си на Джендемтепе. Като се прибрала, Христо ударил шамар и отсякъл: Дотук! Повече няма да видиш децата! Тури си ги на главата, отвърнала Мария и се изнесла при леля си. Оставила му дъщерята на 11 и син на 16. Заявил и на съдиите: Не давам децата, ще си ги отгледам сам! Оставили му ги.
Е, не само преглътнах мъката, но ето ме вече на сто, казва бай Христо. След година-две се запознал с колежка от търговията - напатила се от мъж любовчия, с малка дъщеря. Така през 1958 г. свили ново гнездо, сключили брак с Катерина и отгледали заедно трите деца. Майка му обикнала снахата като своя дъщеря, умирала за манджите. Ката беше свестен човек, голямата любов ме споходи от втория път, разказва бай Христо. Вдигнали три сватби, после челядта се пръснала по света. Два пъти с Ката гостували на внуците в Лондон.
Катерина била от род на известни първенецки винари. Бай Христо се оказал талантлив ученик - от години се грижи за семейното лозе край Марково, като лично подрязва лозите и прави чудесно вино мерло, истински еликсир, по 300 литра на година. Само миналата година не успял да напълни бъчвите заради лошата реколта. Тази година обаче се надява на добро грозде и вино, защото запасите му са съвсем отънели. А бай Христо пийва само свое мерло - по чашка, с добро ядене. Чуждо не вкусва.
Ката се споминала от рак преди пет години. В момента бай Христо живее при малката си доведена дъщеря. Грижат се за него като писано яйце, косъм да не падне на главата му, разказват приятелите. Цялата рода - син, щерки, пет внуци, шестима правнуци, се събрала да почете юбилея на столетника. Пристигнала най-голямата внучка Евелина от Канада с правнука Павлин. Подаръкът им е символичен - специална тениска с надпис „Отлежал сто години".
