В предишния си брой „ШОУ” открехна вратата към висящата гилотина над главите на българските босове на дрогата и техните „логистици” след началото на разработката на западните служби срещу Балканската наркомафия. Всичко започна с медийния шум около така наречената австралийска връзка. Покрай нея нашите посветени информатори за пръв път повдигнаха завесата по въпроса какъв е бил статутът на родните мафиоти в рамките на Балканите през годините на прехода и какъв е той днес. И кого всъщност заплашва „австралийската връзка” в България?
В миналия брой стана ясно, че първите български наркобосове са започнали дейност под крилото на сръбската мафия почти от самото начало на прехода. По-интересен е въпросът как се е движила „българо-сръбската” връзка през годините и съществува ли тя и до днес. Може би най-красноречивата илюстрация за същността на тази връзка е убийството на Георги Илиев. Нашите източници, един от които лично е слушал директно „в ефир” негов разговор, разбиват на пух и прах досегашните версии. Неотдавна бившият главен секретар на МВР Лазаров публично потвърди популярната версия за Райко Кръвта като килър на висаджийския бос след свидетелските показания на свидетеля Психото по делото „Килърите 3”. По-старата версия беше поръчителството на прочутия сръбски мафиотски Земунски клан. Наистина, тук-таме се мяркаше и името на страшния Сретен Йосич.

Каква е истината?

Вярното в случая е, че зад поредицата убийства, завършила с тези на Георги Илиев и Райко Кръвта след това, стои провала с пратката от 839 кг кокаин на борда на яхтата „Есприта” в испански води. Решението за ликвидирането на Главния е взето много преди август 2005 г., когато той е прострелян с един куршум в сърцето в Слънчев бряг.

Как се стига дотук? Пратката от близо тон кокаин „пада” през ноември 2004 г. Веднага в Дубай се събира цветът на Балканската мафия, за да бистри проблема и да търси виновните. Първото решение на мафиотския „конклав” в тесен състав е вината да се хвърли върху Васил Горчев – Кьоравия и той да бъде ликвидиран като изкупителна жертва. Все пак, хората за „Есприта” наистина са наети от него и съмненията в наместника на ВИС в Благоевград имат основание.

През декември в Дубай във връзка с провала на срещата на високо равнище е „поканен” и Георги Илиев. Една подробност – родният бос няма и понятие, че в негово отсъствие вече е взето решение за ликвидирането на неговия човек в Благоевград – Васил Горчев - Кьоравия. Според неписаните закони на строгата военно-йерархическа структура на наркомафиите, това означава, че потенциалният следващ си ти. Само да направиш грешната стъпка... По подслушвания от родните ченгета телефон на Главния звучи неизвестен глас, явно говорителят на баш мафиотите. Той доста грубо пита Георги Илиев има ли информация за провала на пратката и го „кани” на сбирката в Дубай.

Самият Жоро Илиев няма и хабер какво се е случило в Дубай преди неговото пристигане. А какво се случва по-нататък - след неговото пристигане и връщане оттам, никой вече не знае, но фактите и техният анализ са доста красноречиви.

И зловещи:

Много скоро, през януари следващата година, в Благоевград пада главата на Васил Горчев – Кьоравия.

Само два-три дни след убийството на Кьоравия Георги Илиев прави грешната стъпка. Привиква благоевградчанина Радослав Атанасов – Радето и го подлага на разпит за „познанията” му около убийството на Васил Горчев. Радето се „гърчи” и се откупува с достоверни извъртания пред все още всемогъщия български бос, който към този момент държи в ръцете си важна мрежа за Балканския наркотрафик /само на родна територия обаче – б.а./. Явно Жоро Илиев е поизостанал от развитието на нещата и не знае, че Радето вече е важна фигура за Балканската наркомафия – специалист в осигуряването на всякакви фалшиви документи и други логистични хватки, но най-главното е специализирането му в прането на пари. Освен че е дясната ръка на Брендо и могъщия му партньор Дарко Шарич, оказва се, че по веригата Радето вече е станал нужният човек на далеч по влиятелни фигури. Незаменимият вече в рамките на братското сътрудничество между балканската и италианската мафия в лицето на Калабрийския клан - най-голямата мафия в Европа, Радослав има мощен чадър. Вече е дясната ръка на могъщия по това време Брендо. Радето пищи по веригата нагоре, че неуправляемият Жоро Илиев всеки момент може да направи някоя беля. „Сдружените мафиоти” повече не могат да рискуват. Поставената и без това на дръвника глава на висаджийския бос хвръква през август 2005 г. Едва ли някой може да си представи, че Георги Илиев може да бъде разстрелян заради хленчовете на никому неизвестния до момента, поне на медиите, мафиот-интелектуалец - Радослав Атанасов - Радето от Благоевград.

Заради провала с кокаина на яхтата „Есприта” в Испания

следва касапница от близо десетина трупа в България

Последният е именно Райко Кръвта, който не е извършител на нито едно, но е оказал „логистична” подкрепа на поръчителите за убийството на Георги Илиев. Поръчителите са същите, които поръчват висаджийския бос.

Веригата на присъдите около провала на огромната пратка кокаин в Испания се заключва.

Остава да виси въпросът кой е физическият убиец на Димата Руснака, Васил Горчев - Кьоравия и Георги Илиев. Според нашите източници, тук се крие единственият точен отговор по въпроса от страна на „непосветените” ченгета, занимавали се с разследванията на убийствата. Те твърдят, че изпълнителят и на трите убийства наистина е легендарният килър на мафията Красен Станчев - Легионера. Според хората от ъндърграунда, той е вълк-единак, който убива не кого и да е и за не по-малко от 500 000 лв. Според източниците ни обаче, това е мит. Легионера винаги е бил под командването на килърската сърбо-хърватска група на Робърт Матанич, която пък се командва от Сретен Йосич и Дарко Шарич. Именно Шарич, а не Йосич, е поръчал фамозното убийство на Бай Миле. И то не е някакво митично отмъщение на Йоца Амстердамеца, защото Бай Миле прибрал милиони, за да го освободи след ареста му в София, но не свършил никаква работа. Мотивът за екзекуцията му е съвсем прост. Милчо Бонев е поръчан от Шарич, за да се освободи терен за неговия човек Брендо. Според източниците ни обаче нещата отиват още по-далеч....

Истинският командир на балканската мафия

в сянка повече от 20 години вече се нарича Станко Суботич-Цане. Той е координаторът на всички югомафии по времето на Милошевич и след него. Смятан за черногорец, но сърбин по произход. Неговите връзки с черногорските мафиотски кланове са много по-тесни, отколкото тези на Дарко Шарич. Контактите му пък с шефовете на сръбските спецслужби и политическа върхушка са извън всякаква конкуренция. Един от корените на влиянието му са връзките му фамилията Милошевич, на която осигурява невероятни печалби от огромните цигарени афери с невероятната си комбинативност. Засега единствената му доказана връзка с български мафиот е тази с Иван Тодоров – Доктора. Станко Суботич държал в ръцете си години наред вечния управляващ Черна гора –Джуканович. Имал заслуга за смяната на Милошевич със Зоран Джинджич и също такава за... атентата срещу наследника на диктатора. След всичко това пълна загадка е продължаването на комбината в цигарените афери с вдовицата на Милошевич Мира Маркович и сина им Марко Милошевич. Наред с всичко това, Станко Суботич играе заедно с бившия шеф на сръбската УДБА Йовица Станишич и шефа на митниците Аце Томич. Последните двама вече са аут, но не и самият Суботич. Според информаторите ни, в ръцете му все още се намирал настоящият премиер на Черна гора, с когото държали общата фирма „Миа”, която перяла парите си в Кипър и Швейцария, а банката му - Първа национална банка, държала авоарите на мюсюлмански и православни мафиотски групировки. На всичко отгоре на Суботич се приписват „премии” в сметките на бившия сръбски президент Тадич, екстри в полза на почти всички следващи сръбски президенти и премиери и т.н. Най-големият капитал в ръцете на Цане обаче бил самият черногорски премиер, който осигурявал на Суботич статута на политически гарант по много сделки. Да не говорим какво означава това в комбинация с „Ндрагета” зад гърба му... Така че накрая не е чудно, че българските източници приписват решаващото одобрение за убийствата на Кьоравия, Георги Илиев, Доктора и т.н. именно на Станко Суботич.

И още нещо

Според анализаторите ни, през всичките години на прехода сръбските служби продължават да запазват уникалния си интегритет, за разлика от българските си колеги. При всичките политически превратности и смени на политическия караул, спецслужбите на комшиите продължават да играят в един отбор и никога досега не е имало нито един скандал, който да разклати единството вътре в „семейството”. Според анализаторите ни, нещата през годините сочат, че над сръбските служби има единен център, който държи всичко под контрол. И този суперцентър се намира едновременно във и над самите служби. Какво представлява той, никой не може да каже, но явно управленските традиции в политическата и поддържащата власт в Сърбия имат съвсем други измерения, за разлика от България.

Има и друго. През годините на войните във вече бивша Югославия сръбските спецслужби са свикнали да си сътрудничат по най-невероятен начин с най-влиятелните секретни западни служби. И това важи не само за сръбските спецслужби, но и за сръбските мафиоти.

Според информаторите ни, „австралийската шумотевица” би трябвало да завърши по следния сценарий на най-влиятелните западни служби: „Лейтенантите” на югомафията, останала без водачи в момента, се покриват и чакат бившите й лидери – едни зад решетките, други - възирали навън, да се споразумеят кой ще продължи да бъде в играта и кой ще трябва да се „изпари” от нея. Защото всички са наясно, че западняците имат едно условие – всеки, който иска да остане на терена, трябва неизбежно да им снася информация. Така е било преди, така ще бъде и занапред. Положението е деликатно, защото, от една страна, черногорският премиер Мило Джуканович получава ясното послание, че трябва да се освободи от сръбската опека. От друга – сръбската мафия никога повече няма да бъде толкова силна без Черна гора. Ако все пак се лиши от нея, тя ще трябва да се обърне напълно към подритваната досега българска мафия и най-вече към пряката й връзка с турските хероинови канали и предмостието й към ислямистките общности на юг.

Колкото до евентуалния бъдещ натиск от страна на западните служби, от него според осведомителите ни трябва да се притесняват не действащите в момента „лейтенантчета”, а бившите „логисти” в родния наркотрафик, някои от които в момента са банкери, и т.н.

Единственият „бивш” генерал, който нямало от какво да се страхува, бил Младен Михалев. Доста отдавна, преди малко повече от десетина години, Маджо събрал родните босове и им заявил категорично и в прав текст, че никога не е искал и повече няма има нищо общо с наркотрафика и наркомрежите в България. След което той наистина се заел с легален бизнес.

Абдикирането му от наркобизнеса води и до появилата се кръвна вражда между него и братята Маргини. За всеки случай Маджо абдикира и от България засега. Но не заради друго, а заради прословутата му прозорливост, че в един хубав ден „генералите” на западните балкански мафии може да му звъннат и да му наредят да върши неща, които не иска. Впрочем,

всичко това е на път да се случи

Ако не с Маджо, то с други българи „ с минало”, които може да не искат, но е възможно „братята” сърби, черногорци, хървати, албанци, че и босненци и пр., да им направят предложение, което не могат да откажат, както пише в „Кръстникът”...