Лола, младо момиче, което живеело в Дания преди 5 700 години, имало сини очи, тъмна кожа и тъмна коса. Последното й хранене се състояло от лешници и патица, но без мляко, защото стомахът й не понасял млечни продукти. Всичко това е известно, защото момичето дъвчело брезова смола, която има характеристиките на дъвка. Изследванията на това парче брезова смола разкриват целия геном на момичето, както и нейната устна микробна флора. Както съобщава CNN, това откритие има далеч по-голямо значение за науката. По-конкретно, генетичният материал досега е бил в състояние да се дешифрира само от човешки кости и това е първият път, когато учените са успели да го изолират от друг материал.

Брезовата смола е материал, който хората от палеолита са използвали като лепило преди 760000 години. Те са го получили чрез загряване на брезовата кора и между другото са разбрали, че може да се дъвче - както подсказват зъбните следи, намерени върху останки от древна смола. Това парче брезова смола е намерено от археолози от музея Lolland-Hallster в археологическия обект Siltonlm в Лоланд на четвъртия по големина остров в Дания, а проучването е публикувано в списанието Nature Communications.