Има градове, които не оставят хубави спомени у нас, независимо от очакванията ни.

Чакали сме тези пътешествия с дни, но когато най-накрая се озовем там, разбираме, че мечтите ни са излъгани. 

Такива градове често са на първите места в списъка на пътешествениците, много хора описват прекрасни преживявания от там, но личните усещания от тях са нещо съвсем друго. 

Точно за това говори блогърката Олга Стасева, която описва преживяванията си в интернет. 

Тя разказва за два града в Европа, които не би посетила отново. 

Неотдавна се замислих за това кои градове, в които някога съм била, са предизвикали най-негативни усещания в мен. Спомням си за два такива и не зная кой от тях ме е отвратил повече. 

Единият от тях е Варшава. Оттам имам неприятни, лични спомени. И някак си в съзнанието ми този град е останал в мен като мрачен и подтискащ.

Самото му име - Варшава е свързано с нещо тревожно, натягащо. И така го усетих аз самата. 

През целия град се забелязват някогашните граници на еврейското гето. 

Новият град не преминава плавно в стария, рязко се отличава от другите райони. 

Така архитектурата е сталинистка, която се надвишава над всички останали и създава усещането за нещо наистина подтискащо. Това можеш да го осъзнаеш още с пристигането си на централната гара, около която се забелязва боклук от близкия Макдоналдс.

Другият подобен град е Дрезден. По случайност, също като Варшава, той също е достроен след войната. Само и крачка да направите страни и сякаш сте попаднали в мрачното минало.

Там се лутах, опитвайки се да намеря кафене, където могат да ме разберат на съвсем нормален, английски език. Бях в самия център на града. Появи се някакъв си фамилиарен сервитьор, който ме прегърна и потупа по рамото. Да, в Германия!

И накрая, когато поисках да се разходя покрай крайбрежната алея, се оказа, че има ремонт на канализацията и се натъкнах на отвратителна гледка. Някак си не успях да приема този град.