Дори и да сте прекарали тийнейджърските си години затворени в банята си в акт на бунт, подклаждан от маниакална паника, няма да отречете, че обикновено първият герой от детството ви е вашата майка.

В случай, че сте дете на известни родители – майчините гени не само се прокрадват в маниерите или чертите на лицето ви, но формират цялостната ви представа за естетика.

В първите летни дни #URBN и  се посвещават именно на сакралната връзка между майка и дъщеря - в лицето на актрисата и носителка на престижната награда „Икар“ Лилия Маравиля и дъщеря ѝ Паола.

Под жаркото слънце за кожата на дамите Маравиля се погрижи, който е предназначен за незабавна интензивна хидратация. Така гарантирахме приятното им прекарване под лъчите с гела, който попива изключително бързо и придава на кожата меко усещане и здрав вид. Високомолекулната хиалуронова киселина остава върху повърхността на кожата и работи за подобряване на хидратацията в най-външния слой на епидермиса - там, където се образуват мимическите линии, например. 

За първи път Лилия и Паола Маравиля застават рамо до рамо пред професионален обектив, за да ви разкажат една бохо-шик история за две градски момичета с неразривна връзка помежду си. Разказ за една млада дама, която от малка е в обувките на майка си – в прекия и преносен смисъл. И за едно вече пораснало момиче, чиято радост се отразява в очите на дъщеря ѝ.

„От много малка ѝ крада дрехите. Помня как с часове я наблюдавах как се облича и я имитирах. Веднъж мама се прибрала и ме видяла с дрехите, които е носила предишния ден. Бях сложила всичко върху себе си, включително високите ѝ обувки. От кой друг да гледам? В очите ми майка ми винаги е била и още е най-красивата кралица“, казва Паола Маравиля.

Гардероб: H&M

Вълнението ѝ е голямо, защото за първи път застава рамо до рамо с майка си – актрисата Лилия Маравиля, за професионални снимки. А вероятно скоро ще трябва да свикне с усещането да бъде във фокуса на обективите, защото е тръгнала по нейните стъпки. Следва в НАТФИЗ и мечтае да стане актриса.

„Обикновено тя ми прави снимките и ме учи как да изглеждам или обратното, но заедно имаме малко общи кадри. Беше странно усещане, защото от една страна определено искам да изглеждам добре, но от друга – по-важно е тя да изглежда добре. Това беше по-интересното. Активира се някак майчинското ми чувство. Като актриса, естествено съм в някаква степен суетна, колкото да изглеждам добре, за да си свърша безупречно работата. В случая не се замислих дори за миг как изглеждам аз“, споделя Лилия Маравиля.

Срещаме се с двете дами Маравиля (бел.ред. - maraviglia ознава "чудо" на испански) в бохо-шик пространството Bohemian Lake Park, където слънцето вече е високо в небето, а тръстиките около езерото са разлюлени от вятъра. Там, сред тях, една майка ще види в огледалото своето дете и едно момиче ще усети пълната сила на уникалните си гени, от които произлиза животът му.

Патенце или лебедче

Паола Маравиля-бански, обеци и диадема H&M

Паола е с италиански произход, заради баща си Лука, и късното чудо на Лилия, която я ражда на 32 години.

„Не мога да кажа, че не бях изненадана, но когато се случи се зарадвах, защото беше време и защото вярвам, че децата идват точно тогава, когато трябва - при най-подходящите хора. Вярвам, че бебета сами избират по някакъв начин родителите си. Случи се, бях объркана в началото, като всеки човек, който тепърва ще става родител. (Това важи основно за жените). Странно е как се променя конфигурацията на света ти, променят се приоритетите. Отговорността те кара да взимаш добри решения, да мислиш за детето си и винаги да си на второ място. Затова и тези снимки са точно такъв пример – не мислех за себе си в случая, а за нея. Тя е част от мен и ще ме продължи...“, споделя Лилия Маравиля.

Паола идва с името си, защото е родена на 29 юни – денят, в който се почитат светците Петър и Павел. Като малка не харесва името си, а до ден днешен не знае защо за майка си и баща си е ... Бобо. Никой не помни как са ѝ лепнали това галено обръщение, но фигурира така в телефоните и на двамата.

Лилия Маравиля-блуза H&M, шапка и пола (архив); Паола Маравиля- пола H&M, блуза (личен архив)

„Татко ме наричаше дори Ринго. Винаги ми измисля нови имена. Но кажат ли цялото ми име – това е индикация, че нещо сериозно се случва“, споделя Паола.

Разбираме и че до последно семейство Маравиля очаквали да се роди синеоко момче. Учудването е голямо, когато се появява чернокосо момиченце с теменужно сини очи, които впоследствие стават зелени.

„Малко като грозното патенце, което вече е красив лебед. Променя се пред очите ми,  като хамелеон, но се надявам да остане все така уверена и силна и да помни уроците на родителите си“, казва Лилия.

„Мама ми е една от най-добрите приятелки, изглежда прекрасно, много я обичам и много ми помага. За всичко – от избора на дрехи до всякакви проблеми. Първият човек, на който споделям“, казва уверено дъщеря ѝ.

Паола е по-емоционалната, а Лилия  - рационалната в тандема.

Лилия Маравиля-блуза H&M, шапка и пола (архив); Паола Маравиля- пола H&M, блуза (личен архив)

Ако ги срещнете да се разхождат по улицата - може да ги сбъркате за сестри. Всъщност им се случва често.

„От много малка хората разпознават мама и искат да се снимат с нея. Знаех, че е известна още в детската градина. Помня, че преди се дразнех, защото ни прекъсваха разговори, отнемаха от времето ѝ с мен. Тя си беше само моя, не исках да я давам на други хора. Приятно е да чуваш, че майка ти е богиня. Понякога малко натоварващо. Но не ми харесва да ни сравняват, изобщо. Макар че имаме много общо – дори реакциите ни са сходни. Започнах да забелязвам, че дори се смеем по един и същи начин. Приличаме си във възклицанията и мимиките, което може би е нормално, но според мен не е само генетика“, смята Паола.

„Виждам как Паола наистина върви по моите снимки. Имам предвид в изграждането на характера и израстването. От мъничка виждам себе си в нея. Когато беше на 2 г. я наблюдавах как пред огледалото си оправяше косата и леко се стреснах. Видях Лили в мъничко копие. Важно е да се вглеждаме в децата си, защото наистина са наше отражение. За да можем да се гордеем с тях, трябва да харесваме какво правят. Наскоро търсих мои детски снимки за един филм – тогава видях, че много прилича на мен точно в тази възраст, макар не физически. Не сме като две капки вода, но в излъчването, дори в прическата – била съм точно с такава коса, когато влизах в Академията. Тя самата го каза: "Мамо, същата съм като теб“. А аз дори бях забравила, че съм изглеждала по този начин, споделя Лилия.