Лолове е малко старинно село в сърцето на Сардиния. След години на лошо управление мнозина са го напуснали, но едно древно проклятие може да се окаже неговото спасение.

„Имало къща, където живеели монаси. Когато валял сняг, една част от покрива постоянно хлопала, дори и да има един метър сняг. Значи имало нещо там. То сигурно е там и сега, ако не са направили някакво освещаване“, казва местна жена.

В момента селото се обитава от едва 13 души, а някога те са били 500. Завръща се, обаче, едно ново поколение местни жители, които се надяват да върнат предишната му жизненост.

Един от тях е Роберто, който е построил музей за всички обекти, намерени в изоставените имоти на семейството му. „Лолове е малко и много старо село. То е създадено още преди Средновековието. Неогвата изолорианост е причината то да остане пчти непроменено от Средновековието до наши дни. На много други места тези предмети щяха да са изчезнали много отдавна, но в Лолове те са още тук, защото са били използвани съвсем доскоро“, казва той пред Би Би Си.

„Казват, че в Лолове имало манастир с килии за монахини. Наричат го „къщата на мъртвите“, добавя той.

Монахините започнали да имат отношения с местните овчари, „опознавали ги“ в библейския смисъл. Според легендата монахините били изключени от църквата и, когато си тръгнали, казали следното проклятие: „Лолове, ти ще бъдеш като водата в морето, никога няма да пораснеш и няма да умреш“.

Във всяка легенда има зрънце истина, но в тази то още не е открито. Документите за историята на селото са оскъдни, още не са намерени доказателства за присъствието на монахини, обяснява местният историк Салваторе Пина Сору.

„Иска ми се да вярвам, че проклятието е истина, защото, преглеждайки документите, които имаме, особено тези за феодалните данъци, виждаме, че до 19-и век Лолове нито изчезва, нито се разраства“, казва той и добавя, че в селото винаги са живели между 30 и 40 семейства.

Възможно е, обаче, историята за проклятието да е една доста смекчена версия на една много по-стара и зловеща случка. Зеа Бореда е пазителка на легендите от миналото. Тя отказва да застане пред камерата, но разказва следното:

„Чула съм от баба си, че имало монахини, но тя не ги познавала, само чувала за тях. И че „нещо“ се случило на тези монаси или овчари. И когато те си тръгвали, се обърнали и направили знак за кръст с лявата си ръка и казали: „Лолове, Лолове, ти ще умреш винаги малък“.

И така Лолове имал жители, но сега сме останали само около 10 човека. По отношение на това проклятие определено има нещо“.

Съществената разлика в двете истории е, че Лолове няма да остане малко завинаги, а че ще умре като малко село.

В Италия има над 5000 малки селца като него, които могат да изчезнат в следващите 10 години. И заедно с тях – всички техни традиции.

Младият Симоне се опитва да създаде тук специален вид туризъм, в който гостите да се потопят в традициите и да получат уникално изживяване, а не поредния туристически продукт. „Това не е Лондон, това е Лолове, където живеят 13 души, които знаят името ти и ще те викнат по име да пиете кафе“, заявява той.

Неговата идея е Лолове да бъде и място за детокс от дигиталния свят.