Европейският съюз се готви да прави компромиси с Ципрас

Европейският съюз, изправен пред победата в Гърция на радикалната лява партия СИРИЗА, обявяваща се против мерките за икономии, би трябвало бързо да заяви волята си да дискутира с новия силен човек на страната, като в същото време му припомни необходимостта да се съобразява с еврозоната, за да продължи да се възползва от нейната финансова помощ.

Първите сигнали ще бъдат изпратени още днес по повод на срещата на министрите на финансите от еврозоната в Брюксел за бъдещето на програмата за финансова помощ, от която се ползва Атина. Срещата бе предвидена отдавна, но тя дойде в подходящия момент. Тя ще бъде предшествана от работно заседание на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателя на Еврогрупата Йерун Дайселблум.

Победата на СИРИЗА изненада със своя мащаб, но тя не е неочаквана за партньорите на Гърция. "Няма да се размине предоговаряне, въпросът е за какво ще се отнася то: за сроковете за погасяване на заемите, за сумите, и за двете", сподели в неделя пред АФП европейски източник в Брюксел. "За сумите ще бъде най-трудното".

Партньорите на Гърция са готови да дадат достатъчен интервал от време на новото гръцко правителство преди да може да преговаря спокойно по плана за подпомагане, увери френският министър на финансите Мишел Сапен. Удължаване с шест месеца на сегашната програма, която вече бе удължена през декември до края на февруари, би могло да се предвиди като пръв отговор на Ципрас, посочи европейски източник.

Но времето притиска лидера на СИРИЗА. "Анализът се състои в това да се разбере докога Гърция може да издържи финансово", предупреди Сапен. "Дали Гърция е в състояние в края на март да плати на държавните си служители?", добави той. Всички очакват да чуят "това, което Ципрас ще поиска и как ще го поиска".

"Това със сигурност е важна победа на СИРИЗА. Сега трябва да видим предложенията, които ще направи Ципрас", заяви италианският държавен секретар по европейските въпроси Сандро Гоци.

Атина живее от 2010 г. с финансови помощи от международните й кредитори, които се ангажираха да й предоставят близо 240 милиарда евро в замяна на драстични мерки за икономии. Алексис Ципрас желае да сложи край на тези мерки за икономии и иска голямо преструктуриране на гигантския дълг на страната - 177,7 процента от нейния БВП през 2014 г., което безпокои редица европейски столици.

Трябва да се очакват напрегнати моменти между Брюксел и Атина в следващите седмици, смята високопоставен европейски функционер. Страните от еврозоната държат най-големия дял от дълга, било пряко, било чрез Европейския фонд за финансова стабилност. Макар излизане на Гърция от еврозоната да се преценява като малко вероятно от повечето анализатори, големият въпрос е за състоянието на дълга.

"Трябва да се облекчи този дълг, например като се удължи срокът на заемите и като се намалят още лихвените проценти по някои заеми. В замяна Атина ще трябва да приложи структурни реформи. Върху това ще се съсредоточат преговорите със СИРИЗА", обясни икономистът Жак Сапир в интервю за френския вестник "Либерасион". "Трябва да се промени балансът: по-малко мерки за икономии и повече структурни реформи. Те са тези, които ще увеличат растежа и следователно възможността да се посрещне връщането на заемите", подчерта той.

Икономистът Пол дьо Грау предупреждава: отказ от облекчаване на дълга би било грешка, тъй като това "ще осъди Гърция на много години трудности и ще насърчи екстремистките политически движения", което "ще разстрои силно еврозоната като цяло". Крайнодясната партия с неонацистки уклон "Златна зора" направи значителен пробив на изборите в неделя и се нареди като трета политическа сила на страната.
БТА

Станете почитател на Класа