Вилите с претенциозни колонади, гигантски полилеи и помпозни скулптури в "кабулския Бевърли хилс" изглеждат твърде бляскави, за да са купени с честни пари.
Именията с постройки в крещящи цветове струват по няколко милиона долара и ги наричат "маковите дворци" заради съмненията за произхода на парите, с които са градени - вероятно от наркотрафик. Те стоят някак не на място в града, все още носещ белези от 35-годишните конфликти.
"Само си помислете! Как така чиновник с 2000 долара месечна заплата ще се сдобие с луксозна къща за 2,5 милиона, и то в квартал, където само теренът излиза един милион?", казва Башир Омар, собственик на агенция за недвижими имоти в Кабул.
"Откъде идва това богатство?" - пита той и добавя, че не е ясно с какви пари се строят вилите в квартал Шерпур.
За да живее в подобна вила във формата на сватбена торта като съсед на прочути полеви командири, човек плаща наем от 25 000 до 60 000 долара на месец.
Изникнали благодарение на изключителния растеж в строителния сектор след падането на талибанския режим през 2001 г., тези помпозни къщи бяха дори двойно по-скъпи допреди две години заради силното присъствие на чуждестранни фирми за услуги, частни охранителни компании и хуманитарни агенции в този район.
След като обаче НАТО сложи край на 13-годишната си бойна мисия в Афганистан, постепенното изтегляне на чужденците и страхът от връщане на талибаните натиснаха цените надолу и навсякъде в квартала се появиха табелки "Дава се под наем".
"Пазарът клони към нула", оплака се Абдул Латиф,брокер на недвижими имоти от Кабул, при оглед на частно имение - дом с 52 стаи и тераси, надвиснали над градина с розови храсти.
Изцяло от мрамор и гранит, този дворец в бежов цвят, издигащ се зад високи стени с бодлива тел, се дава под наем кажи-речи от половин година, но желаещи няма.
Собственикът е поръчал дори бомбоубежище, в което обитателите да останат невредими при бунтовнически атаки, обяснява Латиф.
Но "богаташите напускат Кабул", клати глава той и гласът му отеква в стените на празната сграда.
Необитаемите вече минидворци в Шерпур са един вид символ на западналата афганистанска икономика. Пресъхва вече и чуждестранната помощ, прииждала в страната с милиарди долари от 2001 г. насам.
С неотдавнашното отпътуване на натовските войски бъдещето на страната стана несигурно, икономиката й се сви. "Новобогаташите" преместиха капиталите си в Дубай, Турция, Пакистан и Индия, отбелязват експерти.
"Плячката на лъва" Страната се опитва да намали своята зависимост от външния приток на финанси, но злите езици в Афганистан често я сравняват с пациент, изкарал дълги години "на системи", а после изпаднал в кома.
Кичозните вили в Шерпур символизират впрочем и друг голям проблем в страната - корупцията: кварталът е познат и с името "Шер-чур" (лъвската плячка).
Преди международната инвазия през 2001 г. начело с американците това бяха просто площи на склона на местен хълм, където живееха бежанци.
Правозащитните организации обвиниха полевите командири и новата управляваща класа, че през 2003 г. са изпратили тук булдозери, за да пропъдят тези голтаци.
Днес се ширят какви ли не догадки за произхода на парите, вложени в строежа на вилите - свързват ги най-вече с производството на опиум в Афганистан, носещо по три милиарда долара годишно.
Но "маковите дворци в Шерпур не са само символ на безнаказаност, корупция и злоупотреба с власт", изтъква Ванда Фелбаб-Браун, експерт по сивата икономика в конфликтни зони към мозъчния тръст "Брукингс".
Тези малки замъци говорят и за "силното разделение в афганистанското общество през последното десетилетие", казва тя.
Малка част от кабулския елит, известна като "милионерите от 11 септември", наистина е натрупала огромни богатства след 2001 г., основно с фирми доставчици за базите на НАТО и за неправителствени организации.
Международните донори впрочем се възмутиха, че толкова пари отиват в частни ръце и изчезват, докато в страната царят бедност и насилие.
"Маковите дворци са въплъщение на парите, незаконно спечелени през миналото десетилетие" от войната, заявява Ванда Фелбаб-Браун.
БТА
