Иран разработва политическа стратегия, която в Израел е позната от десетилетия: доктрината на периферията.

Днес Иран е в трудна стратегическа среда "изолиран в собствения си регион и противопоставен на съседите си ( а и на по-далечни сили като Израел и САЩ) в дипломатическите, икономическите и военните отношения", пише "The National Interest".

В този контекст Техеран залага на стратегията "врагът на моя враг", известна като доктрината за периферията. Тази доктрина Израел прилага между 50-те и 70-те години на миналия век, когато в допълнение към партньорства със световни сили като Франция и Обединеното кралство, търси също съдействието на страни като Турция, Иран, Судан, Етиопия, Оман и Мароко.

За разлика от Израел по това време, Иран днес не е напълно изключен от съседите си; например, има немалко влияние в Ирак и Сирия. В същото време, доктрината на иранската периферия включва елементи като ливанската шиитска организация Хизбула и подкрепа за хутите в Йемен. Налице е също така иранско влияние в шиитската общност в Източната провинция на Саудитска Арабия.

Извън Близкия изток, Латинска Америка е важна за Иран, който засилва двустранните отношения със страни като Куба, Венецуела и Боливия.

Статията отбеляза, че "опитът на Иран да следва Израелската доктрина на периферията е подложен на нарастващ натиск" поради дипломатическата криза, причинена от неотдавнашната екзекуция на шиитския духовник шейх Нимр. Междувременно Саудитска Арабия е успяла да "открадне“ няколко приятели на Иран в Африка, като Судан и Джибути.