Тя е актриса и "Мис Канада", а той е учил в Бъркли и Харвард. Двамата са съвършено различни, но имат и нещо общо помежду си - Анастасия Лин и Янг Дзянли се борят за човешките права в Китай.

Кошмарите от онази нощ го преследват вече над 27 години. Янг Дзянли е преживял събитията на 3 и 4 юни 1989 година в Пекин. Той става свидетел как Китайската народна освободителната армия смазва студентските протести на площад "Тянанмън" в сърцето на Пекин. Споменът е жив и до днес. В съзнанието му е запечатан един кадър: "Непосредствено пред мен четири танка просто прегазиха един студент. Всеки ден мисля за това", казва той.

Всъщност, по това време Янг изобщо не живее в Китай, а следва математика в елитния американски университет Бъркли. Като ученик Дзянли е отличник. На 19 години завършва гимназия и става член на Комунистическата партия. Но вместо да прави партийна кариера, започва да критикува политическата система в родината си, а по-късно заминава за чужбина. От Америка той следи внимателно студентските протести от началото на 1989 година.

"Върнах се от Калифорния в Китай, за да подкрепя студентското движение", казва той. След клането на площад "Тянанмън" 26-годишният студент заминава отново за САЩ, но събитията в Китай продължават да го преследват постоянно. Янг Дзянли записва второ висше образование в Харвард със специалност икономика. Същевременно разширява политическата си активност и изпада в немилост пред китайското ръководство. Режимът не му подновява паспорта и той се оказва със забрана да се връща в Китай. Също както и Анастасия Лин.

Конкурсът "Мис Свят" без канадско участие

Тази снимка от студентските протести на пл. "Тянанмън" обиколи света

През ноември 2015 година в град Саня в китайската островна провинция Хайнан се проведе финалният тур на конкурса "Мис Свят". Анастасия Лин, която е "Мис Канада", също има място сред финалистките. 26-годишната Анастасия е родена и израснала в Китай, но отдавна живее в Америка и има канадско гражданство. Тя взема самолета от Торонто за Хонконг на път за Хайнан - за участие в конкурса. Провинция Хайнан е специална административна зона.

"Като канадска гражданка би трябвало да получа т.нар. виза за кацане, за да продължа полета си. В Хонконг обаче ми казаха, че не мога да се кача в самолета", казва тя. Лин не получава отговор на запитването си защо не може да пътува и не ѝ остава друг избор, освен да вземе обратния полет. За разлика от другите кандидатки за титлата, тя не получава официална покана от китайските организатори. Защото Лин е позната на китайското ръководство. От една страна, актрисата е член на движението Фалун Гонг, което е забранено в Китай. Освен това участва във филми, които засягат теми като корупцията и преследването на религиозните малцинства.

"Снимах се в няколко критични филма. В първия ставаше дума за едно момиче, оцеляло от земетресението в Сечуан, а това е много чувствителна тема в Китай. Много китайски актриси не биха се осмелили да играят тази роля от страх, че могат да им забранят да влизат в Китай. Аз обаче приех ролята. И след това получих още много други предложения", споделя Лин. Макар да не се интересува особено от политика, човешките съдби в ролите, които изпълнява, пробудили политическото ѝ съзнание. "Трябваше да разбера как са изтезавали затворниците, за да мога да изиграя ролята си правдиво. След като изслушах историите на засегнатите реших, че трябва да сторя нещо", казва тя.

Анастасия Лин в Женева по време на срещата на върха за човешките права

Анастасия Лин решава да говори открито за нарушенията на човешките права в Китай от името "на онези, които не се осмеляват или не са в състояние да надигнат глас". През лятото на 2015 година тя говори пред американския Конгрес, а преди няколко дни държа реч на тазгодишната среща на върха за човешките права в Женева.

Единична килия и тормоз

В срещата на върха в Женева участва и Янг Дзянли. Цели 13 години след потушаването на студентките протести на площад "Тянанмън" той не се е връщал в родината си. През 2002 г. той влиза в страната с паспорта на свой приятел, за да подкрепи протестите на безработните в Североизточен Китай. Полицията го задържа, а китайски съд му дава пет години затвор за нелегално влизане в страната и шпионаж.

"Почти 15 месеца бях затворен в единична килия. Нямах никаква връзка с външния свят. Нямах право да се свързвам със семейството си, не ми разрешаваха да чета книги. Нямах дори молив, за да пиша. Веднъж ми нанесоха жесток побой. Освен това ме държаха почти 8 месеца на тъмно, без никаква слънчева светлина", разказва Дзянли.

В началото на 2007 година той е освободен от затвора и се завръща в САЩ. Сега казва, че не изпитва неприязън към персонала на затвора. "Тези хора само изпълняваха заповедите отгоре. Аз им простих", казва той.

Анастасия Лин все още не може да се примири. Тя се притеснява за близките и роднините си. "Баща ми живее в Китай. Заради моя ангажимент в защита на човешките права той вече е бил заплашван от силите за сигурност. Казали му, че трябва да ме накара да си мълча", разказва тя.

"Китай е друг след 1989 г."

От 2008 г. живее отново в САЩ: Янг Дзянли

Янг Дзянли е убеден, че китайското ръководство също се страхува. "Правителството в Пекин е загрижено за властта си. То продължава твърдия си курс спрямо критиците, но не успява да контролира напълно положението. Защото китайското общество се промени значително след 1989 година", казва той.

Все повече хора се застъпват за спазване на човешките права в Китай. Има и още нещо, което поставя под натиск правителството на Си Цзинпин. "От една година насам китайската икономика буксува. А процъфтяващата икономика бе един от стълбовете на властта на правителството", казва Янг Дзянли.

Анастасия Лин пропусна конкурса "Мис Свят 2015", но тя ще получи нов шанс. "Журито на конкурса ме покани писмено да участвам в следващото му издание през 2016 година", казва тя. Все още не е уточнена страната-домакин. Чисто теоретично конкурсът може отново да се проведе отново в Китай.

Янг Дзянли също си мечтае да пътува до родината си без да се опасява, че ще бъде арестуван. Той вярва, че един ден и това ще стане възможно. "Аз съм оптимист. Но същевременно съм и реалист и знам, че борбата ще бъде тежка", добавя той.

DW