Говореното на неудобни истини на приятели никога не е било лесно. А дори е и по-трудно, когато искаш услуга. Миналият петък най-тиражният турски вестник „Заман“, отпечата дръзко окончателно заглавие преди собствеността му да се промени. То гласеше: "Конституцията е прекратена." Два дни по-късно, след използването на водни оръдия и сълзотворен газ и след като по съдебно решение беше извършено превземането на вестника, тонът се промени. На първа страница имаше релаксирана снимка на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по време на церемония по повод изграждането на нов мост над Босфора. Западът отчаяно се нуждае от изграждащи мостове с Турция, съюзник в НАТО, на чиито демократични институции в даден момент се гледаше като на модел в един регион, обхванат от насилие и сектантство. Но превземането на „Заман“ в петък прави трудно за приятелите на Турция на Запад да пренебрегнат неспазването на демократичните свободи от правителството. Това е голям проблем, защото Западът не може да си позволи да избута Турция встрани, дори и поради основателни причини. Ако Европа иска да изпълни сроковете за възстановяване на свободното пътуване между държавите от ЕС до края на годината, ще й бъде необходима помощта на Турция за справяне с наводнението от мигранти и бежанци от Сирия и други страни. Германският канцлер Ангела Меркел плаща горчива цена на общественото мнение за това, че настоява вратите на Германия да останат отворени за мигрантите. Също така тя се нуждае от Турция за сделка, която да вдъхне увереност в германските гласоподаватели, че тя не е загубила контрол. При наличието на 2,5 млн. бежанци, които трябва да храни, Турция иска финансова помощ и други стимули. ЕС е наясно, че по-голямата част от милионът мигранти, които влязоха миналата година, премина през Турция. Анкара може да отприщи приливна вълна на лица, търсещи убежище, ако избере такова решение, перспектива, която предизвиква сърдечна недостатъчност на лидерите на ЕС. Поради съвместния интерес на ЕС и Турция от сделка за мигрантите, конфликтът в Сирия и агресивността на Русия, има достатъчно причини европейските представители да се изкушат да замажат отвратителната политика на Турция. По време на срещата на върха в понеделник, имаща за цел разрешаване на мигрантската криза, проформа беше споменато превземането на „Заман“, но напрежението беше потиснато. ЕС е задължен да направи нещо повече, отколкото да се суети. Може да се започне със свободата на пресата. В своя Индекс за свободата на пресата в света за 2015 г. „Репортери без граници“ поставиха Турция на 149 място сред 180 държави. Повече от 30 журналисти, главно кюрди, са зад решетките. Туитър съобщи за получаването на 1 761 искания от турските власти, искащи социалната мрежа да премахне съдържание през втората половина на 2015 г. Туитър подаде съдебни възражения в турските съдилища за 66 на сто от получените турски заповеди, фокусирани главно върху искания за премахване на съдържание, което е критично към публични фигури или което е за предполагаема корупция. Тези възражения надделяха в едва 6 на сто от случаите. Все повече турските съдилища преследват тези, които са критикувани от Ердоган за стремеж към подкопаване на управлението му. През октомври 2015 г. съд в Анкара назначи синдици, които да поемат индустриалната група Коза-Ипек, собственик на вестниците „Бугун“ и „Милиет“, както и на два популярни телевизионни канала. През февруари всичките четири медийни компании на Коза-Ипек бяха закрити. Същият съд, който разпореди за действията срещу “Заман”, отказа освобождаването на двама журналисти, арестувани през декември. Двамата най-накрая бяха освободени от следствения арест на 26 февруари, но само едва след като турският Конституционен съд отсъди, че писанията им не представляват "военен шпионаж" или "подпомагане на терористична организация." Ердоган беше унищожителен в отношението си към това съдебно решение. Последните атаки не бяха ограничени само срещу медии. Часове преди затварянето на „Заман“, съд нареди задържането на трима акционери на индустриалната група Бойдак, които също бяха обвинени в осигуряването на финансов ресурс за предполагаема терористична групировка. Ердоган гледа на медийната група „Заман“ и на Бойдак като на свързани с живеещия в САЩ ислямовед Фетхуллах Гюлен, бивш сподвижник на Ердоган, обвинен от президента в създаването на „паралелна държава“, целяща свалянето му от власт. След терористичните атаки в Истанбул през януари Ердоган заяви на сънародниците си, че те трябва да изберат между правителството и терористите. Очернянето на политическите противници с етикета терористи е страница направо от наръчника на руския президент Владимир Путин. Лечението от Европа на Турция от разстояние предизвика у много турци циничния с право въпрос какво може да донесе това партньорство. Напредъкът към турската интеграция с Европа е в застой в продължение на десетилетие, и Турция поиска възобновяване на импулса като част от сделката за мигрантите. Европа има какво да предложи на Турция, но връзката е твърде важна и деликатна, за да бъде определяна от предизвикан от кризата бартер. Алтернативите са по-голям риск и по-голяма награда. Тя трябва да започне с една откровена оферта за рестартиране изпадналите в застой преговори за интеграция с ЕС с открита дискусия и обществена оценка на препятствията, които поставя на пътя потискането на демократичните свободи в Турция. Ердоган, който е раздразнителен като Путин, когато го критикуват, няма да хареса това, както и някои европейци. Европа трябва да продава ползата от по-тесни връзки, включително ускорено премахване на визите, направо на самите турци; надеждата може да бъде мощен катализатор за промяна. Подозирам, че и 4-те милиона турци, живеещи в Западна Европа, ще приветстват такова послание. Европа трябва да говори за своите ценности както заради самата себе си, така и заради Турция. В момент, когато демократичните институции са подкопани на собствения източен фланг на Европа, мълчанието може да е сигнал за опасен вид съгласие. /БГНЕС