Бежанският лагер в Идомени ще бъде закрит, но готови ли са новите приемни центрове в Гърция? Репортаж на Панайотис Купаранис от Херсо, където изникна нов лагер за бежанци недалеч от българската граница.
Гръцкото Министерство на отбраната даде зелена светлина и тези дни чуждестранни журналисти за пръв път имаха възможност да посетят новия приемен лагер край град Херсо в Северна Гърция. Новината, че журналисти от Дойче веле и един техен финландски колега са дошли на посещение, бързо се разчу из лагера. И хората набързо се организираха: петдесетина младежи и деца се изправиха пред журналистите, някои от тях носеха картонени надписи: "Искаме човечност", други крещяха: "Меркел, Меркел" или "Германия, Германия".
В речта си пред Бундестага миналата сряда канцлерката Меркел каза, че бежанците в Гърция вече могат да отидат в новите центрове, които са значително "по-добри" от лагера в Идомени. Всеки, който е виждал този лагер, знае каква ужасна гледка представлява той.
Трудно начало
Приемният лагер Херсо е наречен на близкото едноименно селище. На гръцки "херсо" означава "необработена земя". И точно това е представлявал този терен от 6,5 хектара дълго време - докато е бил военен полигон. В края на февруари т.г. старши лейтенант Томас Гавранопулос получава заповед за изграждането върху този терен на приемен лагер за бежанци. И на 28 февруари работата започва. Още същия ден в него пристигат 1159 бежанци, а на през следващите два - още над 800. Сега в приемния лагер Херсо са регистрирани 3815 души. Една трета от тях са сирийци, а всеки четвърти е иракчанин. В лагера има място за 4800 души. Всички настанени в лагера дотук са хора, дошли от Атина или Кавала, и нито един от обитателите не е пристигнал от Идомени, казва Гавранопулос. А на повечето все пак им се иска да са не в Херсо, а по-близо до Идомени, допълва военният.
Детският хирург Кари Ванамо (вляво) в лагера в Херсо
Пристигнат ли в Херсо, бежанците трябва най-напред да представят удостоверението си за регистрация, което са получили в приемните центрове на гръцките острови. След това получават най-необходимото, включително спален чувал и одеяло. После биват разпределяни - или в двете големи палатки на Върховния комисариат на ООН за бежанците, или пък в една от 400-те палатки за по осем човека. От този момент нататък започва неприятното. Основният недостатък на палатките е, че нямат под, което означава, че бежанците трябва да спят на земята, а понякога и в калта. Военните твърдят, че нямат вина, защото палатките не били техни, а на "Гражданска защита". На бежанците обаче това изобщо не им помага. "Не сме животни, хора сме", възмущава се сириецът Амар.
В строеж
Но има и положителни неща в Херсо. До петък миналата седмица военната кухня снабдяваше бежанците с храна, от събота насам по поръчка на армията за това се грижи една кетърингова фирма. Друга фирма е натоварена с поддържането на чистотата в 27-те тоалетни и на петте душа. Електротехници вече са започнали да инсталират осветлението на трите централни пътеки в лагера, а в следващите дни трябва да бъде поставена и телената ограда.
Гръцкият доброволец Стефано помага в лагера
За медицинското обслужване на обитателите на това място още от самото начало се грижи Червеният кръст, а сега екипът ще бъде подсилен с четирима германски и финландски лекари. Финландският специалист по детска хирургия Кари Ванамо е един от четирите нови попълнения. До няколко дни в лагера се очаква да пристигне медицинско оборудване от Германия и Финландия, така че много скоро лекарите ще могат да поемат основното медицинско обслужване на приемния лагер.
В следващите дни постепенно ще заработят и мисиите на други помощни организации, като тази на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Засега в лагера помагат основно доброволци от община Килкис, на чиято територия се намира и още един приемен лагер - този в Поликастро. Ако прибавим и Идомени, в този район се намират близо половината от пребиваващите в Гърция бежанци.
Властите полагат усилия за настаняване на семействата с малки деца и бременните жени в частни квартири в околността, казва доброволецът Стефанос. Местните хора са готови да помагат, защото техните предци също са били бежанци - преселници от Турция през 1920-те години на миналия век. А това не се забравя лесно.
