Над 50 000 бежанци и мигранти са заклещени в Гърция. Много гърци са обхванати поради това от тревога и страх. Затварянето на балканския маршрут се отразява зле върху настроенията спрямо бежанците в страната.
В будката си Фанис преглежда ежедневниците. Всички заглавия са свързани с терористичните нападения в Брюксел, с миграционната криза в източното Средиземноморие и икономическата криза. Бежанската криза отприщи разгорещена обществена дискусия в Гърция. Фанис често става свидетел на тази дискусия, тъй като неговата будка минава за борса за информации и контакти в целия квартал. "Все пак е странно. Много от хората тук проявяват разбиране към бежанците и намират, че ставащото в Сирия е ужасно. Но стане ли дума да приемат някого при себе си, реагират с раздразнение", казва той в разговор с Дойче веле.
Питаме го какво е личното му мнение за бежанците? "Трябва да правим разлики. По традиция гърците са приятелски настроени към сирийците. Много сирийци се християни. Освен това не бива да забравяме, че след загубената война срещу Турция през 1920-те години, много гърци намериха убежище в Сирия. Аз знам, че повечето сирийци не искат да останат в Гърция, а искат да отидат в Северна Европа. Със сигурност обаче няма да им връзвам карез, ако останат тук", казва многозначително собственикът на малката будка. Фанис обаче не вярва, че тези хора ще могат да живеят истински в Северна Европа, защото културните разлики според него са много големи.
Собственикът на будка Фанис се опитва да се отнася с разбиране и към двете страни
Спорове около новопристигналите
За много бежанци възниква въпросът дали да останат в Гърция или не. Особено след като т.нар. балкански маршрут беше затворен. Дори договорената между ЕС и Турция реадмисия да функционира без проблеми, тя не обхваща 500-те хиляди души, пристигнали в Гърция преди подписването на споразумението. И правителството в Атина изглежда се е примирило с това положение. За това говори фактът, че приемът и регистрацията на бежанците бяха децентрализирани. Ще бъдат изградени приемни лагери не само по източноегейските острови, но и във вътрешността на страната.
Много гърци не са съгласни с тези мерки. На 21 март стотици жители на северозападното гръцко село Долиана протестираха срещу пристигането на 210 бежанци и блокираха входното шосе и хостела, където трябваше да бъдат настанени новодошлите. Протестиращите от Долиана не искаха да разрешат издигането на палатки както в Идомени и на пристанището в Пирея. След дълги преговори бежанците бяха настанени временно в близкия провинциален град Йоанина и 24 часа по-късно бяха транспортирани до Гианица в Западна Македония.
Елони Мохамад не може да проумее тези остри реакции. Роденият в Египет Елони е наполовина грък, тъй като живее от 22 години в Пирея и работи в строителството. Когато има свободно време, посещава палатковия лагер на пристанището в Пирея и помага на доброволни начала при обгрижването на арабскоговорящите бежанци и мигранти. "Не идвам редовно тук и сигурно не съм единственият, който помага без пари. Когато не съм на работа, наминавам оттук и питам хората от какво имат нужда. Понякога помагам като преводач", казва той в разговор с Дойче веле.
Елони Мохамед е готов да помага на бежанците
Спорове около неправителствените организации
Точно сега всяка помощ за бежанците е по-ценна от всякога. Поради оскъдните ресурси обаче в някои препълнени бежански лагери се стигна до остри спречквания. Бежанците проведоха и няколко протестни акции с искане за отваряне не границите. Протестите разпалиха дебат сред гръцката общественост. В началото на тази седмица се разнесоха слухове, че помощната организация на Върховния комисариат на ООН за бежанците ще напусне лагера в Идомени "от съображения за сигурност". Малко по-късно "Лекари без граници" временно прекратиха дейността си в лагера. Впоследствие ситуацията се поуспокои. Сътрудникът на Върховния комисариат на ООН за бежанците Петрос Мастакес обяви по телевизия Скай, че неговият екип няма да остави хората в Идомени на произвола на съдбата.
В импровизирания лагер на пристанището в Пирея за бежанците се грижи главно Червеният кръст. "Тук сме от месец май 2015 година. През последните месеци в Пирея работят главно доброволци - лекари и болногледачи", обяснява координаторката Йоана Фотополу. "За малките деца сме изградили детска площадка. Освен това ежедневно доставяме одеала, суха храна, 1 000 шишета вода и разпространяваме информации на няколко езика", допълва тя.
