Мишена на атентатите в Лахор бяха християните, но при нападението пострадаха и много мюсюлмани. Все повече хора ще напускат страната си, щом вече и детските площадки стават опасни за живота, коментира Флориан Вайганд.
Ако следваме циничния начин на мислене на атентаторите, нападението в Лахор е провал. Те нападнаха събралата се на Велики понеделник християнска общност в увеселителен парк в милионната метрополия Лахор. При атентата загинаха над 70 души, сред които най-малко 26 деца. От гледна точка на атентаторите са загинали твърде малко християни, казва нашият кореспондент на място. Твърдението на атентаторите, че са искали да избият християни, беше коварен пиар на ислямистите. Отцепилата се от талибаните групировка сега с основание може да се надява да предизвика вниманието на целия свят и преди всичко на християнския Запад.
Атентатът в Лахор показа, че каквито и цели да преследват ислямистите, жертви на техните атентати стават все повече мюсюлмани. Било то в Сирия, в Ирак, Африка, Индонезия или във вечните горещи точки Афганистан и Пакистан. Пакистан не може да се похвали със силно изявено светско законодателство. Богохулството там все още е престъпление, което се наказва със смърт. Много пакистанци са вярващи мюсюлмани и намират за напълно нормално, че общественият живот се определя от принципите на Корана. Също така е факт, че християнските църковни училища са предпочитани образователни институции за децата на мюсюлманския елит. Нивото на обучение в тези училища е изключително високо. Те също са част от общественото многообразие на една страна, което не може да бъде описано с прости думи.
Злите духове от бутилката
Който следи социалните медии след атентатите, се натъква най-вече на огромна тревога. Една млада мюсюлманка от Исламабад пише, че всички хора са нейни братя, а друга цитира Пророка Мохамед, който би окачествил тези зверства като неислямски. В същото време в страната процъфтява едно пагубно движение на радикалния ислямизъм, поддържано дълго време от правителството и тайните служби като инструмент срещу съседен Афганистан. В началото на 1980-те години това движение беше подкрепяно и от САЩ, когато Афганистан беше комунистическа държава и всяко средство срещу бившия Съветски съюз беше оправдано. Сега обаче никой не може да се отърве от призраците на миналото.
През изминалите години бяха осъществени много военни операции, но броят на атентатите по-скоро растеше. Може де се очаква, че все повече хора в Пакистан ще потърсят щастието си в чужбина. Привилигерованите елити и сега могат да разчитат на безбройните стипендии или на добре платена работа в ОАЕ. По-малко привилигерованите ще се замислят дали един лагер като този в Идомени не е по-добрата алтелнатива за страна, където дори семейният излет в увеселителен парк е опасен за живота.
