Тръмп може и да не влезе в Белия дом. Но той вече постигна немалко: показа, че духът на времето се е променил, и че американците искат друго управление. А с това ще трябва да се съобрази и Клинтън, ако спечели.
Победите придават сила. Доналд Тръмп се наложи в предварителните избори на Републиканската партия - и то срещу 16 съперници, сред които именити губернатори и сенатори. Почти нито един експерт не успя да прогнозира успеха на бизнесмена Тръмп. И точно това трябва да бъде припомнено сега, когато вашингтонските корифеи за пореден път обявяват, че Тръмп няма да стане президент.
С лозунга "Първо Америка!"("America First") 69-годишиният новак в политиката успя да налучка верния тон. Той не се ангажира с конкретни обещания, нито пък казва как ще осъществява този лозунг във външната политика и политиката за сигурност, макар някои негови намерения да са ясни отсега. Стабилността, например, е централно понятие в светогледа на Доналд Тръмп, но не и демокрацията, нито пък зачитането на човешките права. И това е показателно, или алармиращо, в зависимост от гледната точка.
Аплодисменти от Москва
Руският президент Путин отсега не се скъпи на похвали за Тръмп, а републиканският кандидат-президент на свой ред заяви, че „можело да се мели с Путин".Този подбор на думи напомня за британската министър-председателка Маргарет Тачър, която през 1984 година беше силно впечатлена от „новия човек в Кремъл" Михаил Горбачов. Навремето Тачър беше изпратила телеграма до Вашингтон, която гласеше: "С Горбачов може да се мели!"
Само че Путин не е Горбачов. Но копнежът на американците да внесат стабилност в днешния все по-сложен и комплексен свят, е огромен. Социологическите анкети сочат, че те не желаят повече да са "световен полицай", защото това се е превърнало за тях в излишен товар, най-вече финансов. За какъв дявол да строим училища и улици в Афганистан, щом като нашите собствени са в окаяно състояние?, питат се мнозина.
Доналъд Тръмп отхвърля политиката на външни интервенции, която Америка водеше през последните 25 години и поставя под въпрос политическите преценки на своята конкурентка Хилари Клинтън. Та нали тя също гласува в полза на войната в Ирак, която струваше трилиони долари на американския данъкоплатец. Според Тръмп, Хилари Клинтън била виновна за провала в Афганистан, за анархията в Либия, за разногласията с Русия и разрастващия се в света ислямски тероризъм.
По-малко идеализъм и повече прагматизъм! Това е апелът на Тръмп. Той смята, че не е нужно да се „горят" парите на американските данъкоплатци, за да се свалят нечии режими или да се подкрепя развитието на демокрацията някъде по света. Нещо повече: държавите, които искат защита от американците, трябвало да си плащат за нея. Избирателите на Тръмп го обичат именно заради тези думи. А правителствата в Южна Корея, Япония, Саудитска Арабия или в столиците на съюзниците от НАТО се надяват Тръмп да загуби изборите през есента.
Тръмп поляризира. Е и?
Междувременно такива надежди таят и някои републиканци. Доналд Тръмп разединява партията. Неговите изцепки срещу Мексико, срещу латиносите изобщо, както и срещу споразумението за свободна търговия с ЕС са неприемливи за много консервативни американци. Това обаче не вреди на Тръмп ни най-малко. А той и не бърза особено да заглади недоволствата, защото времето работи в негова полза. Ръководството на Републиканската партия също няма как да игнорира вота на партийните маси.
Засега Хилари Клинтън не успява да извлече ползи от разногласията сред републиканците. Най-вече поради това, че тя самата не разполага със силно и увличащо послание към избирателите. Който избере нея, всъщност избира статуквото – т.е. очаква се нещо като трети мандат на Обама, само че без Обама.
Дори Тръмп да не успее да влезе в Белия дом, което е напълно възможно, Клинтън също няма да е в състояние да управлява страната „както досега". Защото духът на времето е вече доста по-различен.
