Кремъл тайничко ликува и рони крокодилски сълзи за „ах, тъй нещастната Европа", която се разпада. Рискованата игра на Путин този път постигна целта-максимум на руската външна политика, пише в коментара си Инго Мантойфел.
Към печелившите от британското решение спадат не само Найджъл Фараж и останалите евроскептици от ЕС като Геерт Вилдерс в Холандия или Марин Льо Пен във Франция. Сред тях се нарежда и руският президент Владимир Путин. Той самият, разбира се, едва ли ще го признае публично, защото обича да се представя като голям държавник, който реагира с премерен и сдържан дипломатичен език. Затова пък в контролираните от Кремъл телевизионни канали се леят злоради крокодилски сълзи по повод станалото. Държавните руски медии не от вчера пропагандират един отрицателен образ – този на разлагащия се ЕС.
Путиновият "Интернационал на популистите"
У много руснаци британското желание за излизане от ЕС буди спомени за разпадането на Съветския съюз. Брекситът наистина е исторически водораздел в Европа, но той не може да доведе до онзи тотален срив на държавния и икономически ред, какъвто преживяхме след разпадането на Съветския съюз. Тъкмо тази истина обаче умело се премълчава пред руските зрители, на които кремълските пропагандатори разправят какви ли не приказки за нещастната, разсипана Европа. С този метод се отвлича вниманието на руските граждани от кризата в собствената им страна и се заздравява монополът на управляващия чиновнически елит в Русия.
Русия, разбира се, не е виновна за разрастването на популистките настроения в Европа или в САЩ. Причините са свързани с най-разнообразни демографски, политически и социално-икономически фактори. През последните години обаче Кремъл забележимо активизира усилията си в подкрепа на различни популистки и евроскептични сили - било под формата на кредит, отпуснат от една руско-чешка банка на "Националния фронт" на Марин Льо Пен, или под формата на крайно доброжелателни информации за ЮКИП на Найджъл Фараж или за шотландското движение за независимост.
С поддържането на популистките тенденции в Европа, независимо дали са десни или леви, се подкопава стабилността и дееспособността на ЕС. Логиката, която следва Кремъл, е следната: растящото разцепление на Европа дава на Русия шансове да постигне по-добри резултати в преговорите с ЕС - най-вече относно евентуалната отмяна на европейските санкции.
Постигната беше руската цел-максимум
Много по-голямо значение има това, че благодарение на решението на Великобритания за излизане от ЕС, руската външна политика постигна своята цел-максимум: в близките години ЕС ще бъде зает предимно със своите вътрешни проблеми и всякакъв прием на нови членове в момента е просто немислим.
Лошата новина за всички украинци, молдовци и грузинци, както и за някои граждани на Западните Балкани е, че британският референдум твърде много ги отдалечи от възможността да влязат в ЕС. Дори отмяната на визовия режим за украинците и грузинците вероятно ще се окаже почти невъзможна. С други думи - европейската перспектива за страни като Украйна, Молдова или Грузия на първо време е унищожена. И макар че едва ли ще се намери някой европейски политик, който да го признае публично, но фактът си е факт: британското решение косвено отхвърли тези държави в бившата руска зона на влияние. А това по безспорен начин превръща руския президент Путин в победител от британския референдум.
