Британците гласуваха за Брексит, а последиците от решението им засягат не само икономическата, валутната, външната и вътрешната политика. Те засягат и културата. Музеите и театрите ще са сред първите жертви на Брексит.
Дейвид Боуи сигурно се обръща в гроба си. В края на краищата британският певец е живял три години в Берлин. Именно там той намери вдъхновение за три от най-успешните си албуми, сред които и "Heroes". Но това беше през 1970-те години. Днес Берлин е обединен, отворен към света и обичан от творците град. А Боуи? Ако беше жив, вероятно и той, подобно на други британски творци без виза, щеше да бъде принуден да напусне германската метрополия заради Брексит. Този сценарий изглежда абсурден във времето на глобализацията. Но е напълно реален и далеч не е единствената отрицателна последица от британското излизане от ЕС.
Парите за изкуство ще свършат бързо
Последиците от Брексит засягат не само икономическата, валутната, външната и вътрешната политика, а и културата. Ще загуби ли британската музикална и филмова индустрия достъпа си до най-важния за нея европейски пазар? Застрашават ли европейските митнически бариери обмена между музеите? Дали Брюксел ще спре парите за насърчаване на културата за Обединеното кралство? Примери, които показват, че губещите от Брексит са хората и от двете страни на Ламанша.
Още отсега жертви стават музеите и театрите на континента, защото ЕС финансира само копродукции. А без помощта от Брюксел, парите за трансгранични изложби и театрални постановки ще свършат бързо. Френският куратор вече няма да може да разчита за изложбите си на британския партньор, а датският художник едва ли може да се надява картините му да бъдат излагани в британски музей. А кой от германските студенти ще може да си позволи следване във Великобритания без европейските стипендии по програмата "Еразъм"?
Контактите замират и отношенията стават хладни. Духът на капсулирането оказва влияние и в главите на хората. Това се очакваше, макар че почти никой не желаеше да говори за това. Къде остана тогава общоевропейският вик на творците, художниците, театралите, музикантите и музейните работници срещу излизането на Великобритания от ЕС? През последните седмици едва 300 британци от сферата на киното, музиката и музеите надигнаха глас срещу Брексит? Чак сега на другите им просветна, че Брексит може да има фатални последици. Но за протести вече е късно.
"We can be heroes!"
И все пак: в културно отношение Обединеното кралство е и си остава част от Европа. Британците и останалите европейци имат общ ценностен фундамент по отношение на човешките права, демокрацията, правовата държава, толерантността и религията. И върху този фундамент може да се работи и да се надгражда, при положение, че има воля за това и политиката не пречи на културата.
Към анализа на Брексит обаче спада и това, че съсредоточаването върху националното не е само британски феномен. Евроскептиците, враговете на свободата и нетолерантните ги има и другаде. Да вземем Националния фронт във Франция, Алтернатива за Германия в Германия или Право и справедливост в Полша. Брексит е сигнал срещу културата, защото който залага на националистическата карта, всъщност отрича обединяващата сила на музиката, литературата, изкуството и свободното мислене. Същевременно обаче Брексит е сигнал и за културата. Който иска творческа свобода, трябва да победи враговете си. Или както пее Дейвид Боуи: "We can beat them. We can be heroes!" - "Ние можем да ги победим. Можем да бъдем герои!"
