Реалистично и неемоционално погледнато, от историята с Кристалина, България обра единствено негативи. Да оставим настрана, че фамозната кандидатка получи по-нисък резултат от Бокова, както и това, че е с 2 червени бюлетини. Просто чистият факт е, че нямаме генсек на ООН, но имаме едно страшно орезиляващо представяне на Кристалина на изслушването. С „харлемски" английски, сричане на френски и много ръкомахания, които и доведоха забележки, че не е политически митинг.

Е, ако не я беше номинирал, поне този резил щеше да ни се размине. Дори да допуснем, че Бокова пак щеше да загуби, след целия останал саботаж срещу нея, дори така, поне можехме да паднем с чест. А не да пратим една селска стрина там да ни ни съсипе и без това не много добрия имидж по света.

Вероятно включването на Кристалина улесни Гутиереш с няколко седмици по-бърз избор. И му спести рисковете при някой от туровете на пазарене между великите сили, да изгори. Факт е, че раздорът в българския лагер е малък, но важен бонус за него. Всъщност избирането на генсек е дълъг процес на търсене на подкрепа и подриване на противниците. Гутиереш го помпат от много преди Бокова. А лобисти като Барозу пък изиграха брилянтен ход по отслабване на кандидати, като ползваха идиотията на Бойко Борисов и Даниел Митов. Многото лъскане на Кристалето доведе до избиране на сънародника на Барозу. Ето това се казва кампания – истинска. А не цирк като нашите 2 кандидатури.

Както и да го погледнем, отбелязахме голям външнополитически провал, и Бойко, не се ослушвай! ОСТАВКА! Провалените държавници имат оставката като начин да се спасят. Който много упорства, и избягва много достатъчни поводи за оставки, накрая го обесват...