Какви ще бъдат последиците от плановете на Доналд Тръмп за глобалната сигурност ще си проличи едва когато намеренията му станат по-конкретни. Във всеки случай те не служат на разоръжаването, пише Николас Бусе във ФАЦ.
Колко и какви ядрени оръжия трябва да притежава една страна - това е един от най-сложните въпроси в отбранителната политика. Още по време на Студената война литературата по този въпрос запълваше цели библиотеки. При това навремето ядреният свят беше сравнително обозрим.
Едно нещо обаче може да се каже със сигурност: не е абсолютно необходимо една държава да притежава най-много ядрени оръжия, каквато цел си поставя Доналд Тръмп. Години наред САЩ притежаваха далеч по-малко атомни бомби от Съветския съюз, а днес американският ядрен арсенал е с няколкостотин ядрени бойни глави по-малък от руския.
В този смисъл заявката на Тръмп би трябвало да се разбира преди всичко политически - той пренася лозунга си "America first" и в ядреното въоръжаване.
От това би трябвало да се заинтересуват най-вече американските данъкоплатци. Защото ядрените оръжия са много скъпи.
А какви последици ще имат плановете на американския президент за глобалната сигурност - това ще си проличи едва когато те добият повече конкретика. Във всеки случай те няма да служат на разоръжаването, на което неговият предшественик в Белия дом бе дал тласък.
Николас Бусе, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
