Кръгъл рожден ден, а на гостите не им е до празнуване. Независимо от всички недоволства, европейците са длъжни да признаят, че ЕС направи живота им много по-добър от преди. А кризата крие и шансове

Европейският съюз е в криза. Може би най-голямата, откакто беше създаден преди вече 60 години. Мнозина са убедени в това, макар че още 1980-те години се смятаха за кризисно десетилетие. Тогава дори се говореше за европейска „склероза", преодоляна впоследствие благодарение на усилията на тогавашния президент на Еврокомисията Жак Делор. Тъкмо той направи първите стъпки към създаването на общ вътрешен пазар.

Идеализмът на едно ново начало

ЕИО, ЕО, ЕС – тези три абревиатури маркират фазите на досегашното развитие: Икономическа общност, Европейска общност, Европейски съюз. Те символизират идеализма на едно ново начало, поставено след разрушителната Втора световна война от шест държави; продължителния период на разширяване и прием на нови страни-членки като Великобритания и Ирландия, а по-късно и на младите демокрации Испания, Португалия и Гърция, последвани от източноевропейските държави, с които общността нарасна до 28 страни. В бъдеще обаче броят отново ще се промени, защото британците напускат Съюза.

Брекзитът е най-големият символ на сегашната криза. Една от страните-членки напуска общността, защото народът ѝ така пожела. Подобно нещо досега беше смятано за немислимо. Откакто то се случи, европейците са разяждани от съмнения. Тъкмо тези съмнения разкриват истинските измерения на сегашната криза. Съмненията се подсилват и от пропълзелия навред десен популизъм, който притиска до стената хората с проевропейски настроения. Във Франция, Холандия, Италия, Германия, различни централно- и източноевропейски страни

– навсякъде звучи гласът на десните и ултрадесните, които постоянно тръбят : ЕС трябва да бъде разпуснат, бюрократичното чудовище Брюксел - унищожено, а еврото - отменено. И в тях се вслушват – не мнозинства, слава богу, но все пак доста хора, които явно си мечтаят за псевдоидилията на националната държава.

Независимо от това, че ЕС е толкова голям, а според някои - направо преразтегнат - той представлява истински успех. ЕС успя да гарантира мира в Европа. Нека онези, които смятат това за празни приказки, отидат в Източна Украйна и поприказват с хората там. Тогава доста бързо ще им стане ясно колко скъпоценен е мирът.

Вътрешният пазар и свободната търговия създадоха невероятно благоденствие. Солидарността на по-богатите държави към по-бедните им помогна значително да скъсят дистанцията. Хората имат възможност свободно да пътуват, младежите - да избират в коя държава да следват, всеки може да работи и да се установи там, където намери за добре. Помислете само колко безкрайно утопично би изглеждало всичко това преди 60 години – малко след края на унищожителната Втора световна война! Едва ли някой тогава е смятал подобно развитие за възможно.

Трябва да помислим по всички тези наболели проблеми

Вярно е, че ЕС днес регулира прекалено много неща, че не е достатъчно близко до гражданите, че не винаги успява добре да обясни смисъла от европейското обединение. Вярно е и това, че еврото не функционира така, както неговите създатели, водени вероятно от прекалено голям идеализъм, се бяха надявали.

Охраняването на общите външни граници все още не се осъзнава като задача на всички държави от общността, в икономиката има отчетливи разлики между северните и южните държави, както и между западните и източните, навярно и поради това, че някои страни бяха приети в общността по-рано, отколкото трябваше. А развитието и задълбочаването на сътрудничеството в ЕС често поставя на изпитание националните държави, поради което някои от тях изпадат в негативизъм и твърдоглавие, водещи до блокади на целия ЕС.

По всичките тези въпроси европейците ще трябва да помислят сериозно. Но независимо от това, те са длъжни да признаят, че днес живеят много по-добре от преди. Неслучайно хиляди млади хора от цяла Европа се обединяват в движение, за да подсилят „Пулса на Европа" и да дадат свой отговор на десните сили, а и на онези леви, които прекалено критични гледат на процесите на глобализацията.

Кандидат-президентът Еманюел Макрон има шанс да стане държавен глава във Франция, а кандидатите за канцлерския пост в Германия – Ангела Меркел и Мартин Шулц - макар и коренно различни, са убедени европейци. Това дава реалистичен шанс френско-германската ос отново да се превърне в мотор за обновлението на Европа. Затова тази криза е и шанс за бъдещето.