Стотици марокански деца в един пристанищен град се надяват все някак си да стигнат до Европа. Някои чакат месеци и дори години да им се удаде такава възможност. И рискуват даже живота си.

Покъртителна сцена: малкият Мохамед, изтощен, гладен и с тресящо се от студа тяло, е седнал на края на тротоара и наблюдава как в отсрещния ресторант хората си поръчват храна. Но детето има по-голяма цел - да издебне удобна възможност и незабелязано да се прехвърли на някой камион, който да го отведе в Европа.

Тази картина може да се види всеки ден в мароканския пристанищен град Надор, намиращ се на 400 километра източно от Танжер на Гибралтарския проток. От всички краища на Мароко към Надор се стичат деца, които имат една и съща цел - заветната Европа.

Какво ги кара да предприемат това опасно приключение, което може да завърши и със смърт, и да търпят ужасяващите условия в Надор?

Мохамед е само на 12 години. Той идва от планинското село Имилчил в Атласките планини. Напуснал е родното си място по желание на майка си, която настоявала той да замине за Европа. "Тя ме уверяваше, че само трябва да стигна до Надор, а оттам лесно съм щял да продължа пътя си към Европа", споделя момчето пред ДВ. Той също си е представял по-различно нещата - смятал е, че лесно ще се прехвърли на другия бряг на Средиземно море. Но вече 4 месеца детето живее на улицата край кофите за боклук, от което е получило възпаление на очите.

"Все едно дали ще умра"

Мохамед обаче все още не е стигнал до пристанището на Надор. Може да успее, ако намери начин да се добере първо до пристанището Бени Ансар близо до испанския анклав Мелия. За това събира пари, просейки по кръстовищата на града.

Пристанището Бени Ансар е централен сборен пункт за децата, които искат да прекосят Средиземно море на път за Европа. Там преминава и маршрутът на тировете, пътуващи за Европа, и децата се надяват да се качат незабелязано на някой камион. Което е много опасно - повечето изобщо не си дават сметка, че лесно могат да попаднат по колелата на тежките камиони, а други съзнателно поемат риска.

"Изобщо не се страхувам от смъртта", казва 13-годишният Хамза. Той идва от Хенифра в централната част на Мароко и е твърдо решен да стигне до Европа. "Все ми е едно, че мога да умра. Искам да отида в Европа, където ще се грижат за мен. Само там мога да получа закрила и подкрепа", казва той.

В дебнене на удобен момент за мечтаното бягство - бездомно момче от Надор

Но това не е единствената опасност, на която тези деца са изложени по трудния път от Мароко към Европа.

Мизерия и насилие

"Амин" е 14-годишен младеж, родом от Закура, Югоизточно Мароко. Момчето премълчава истинското си име, но разказва, че от 2 години чака да му се удаде възможност да тръгне за Европа.

"Още с пристигането си в Надор започна физическият и сексуален тормоз", разказва той на ДВ. Думите му се потвърждават и от други деца, които обаче не желаят да навлизат в подробности. За да забравят насилието и униженията, които трябва да търпят, много от децата са започнали да употребяват наркотици, казва Амин.

"Самият аз се превърнах от дете, мечтаещо да стигне до Европа, за да помага на семейството си, в наркозависим бездомник", казва той.

От Азис Катуф от мароканското Дружество за човешки права научаваме, че в Надор има над 300 деца, които искат да заминат за Европа. Повечето от тях живеят на улицата, и само една малка част обитават малки стаички под наем. Никой от тях няма достъп до медицинска помощ.

За мнозина пътят към заветната Европа преминава през мароканската провинция Надор

"Децата живеят от подаянията на добросърдечни хора от региона. Тук има и няколко доброволни организации, които разпределят облекло, завивки и топла храна", казва Катуф.

Погрешни представи

Друга хуманитарна организация, наречена "Инициатива за сътрудничество", работи за това да върне бездомните деца на техните семейства. Досега е успяла да помогне на 25 деца да се върнат при родителите си. Другото направление, по което работи организацията, е организирането на информационни кампании, които да коригират погрешните представи на родителите за пътуването до Европа.

Надеждата на хуманитарните работници е, че върналите се деца ще накарат други свои връстници да се откажат от намеренията си. Проблемът е, че новините за успели да се прехвърлят в Европа бързо се разпространяват и повличат след себе си и нови кандидати да тръгнат по опасния маршрут към обетования свят.