Първоначално са запленени от идеите на Хитлер. Но впоследствие осъзнават колко чудовищен е неговият режим и тръгват на съпротива. Ханс и Софи Шол, брат и сестра, са убити точно преди 75 години.

Ето тяхната история:

 

 

 

 

 

 

 

На 15 февруари 1943 година, малко преди полунощ, трима млади мъже изпълняват мисия в центъра на Мюнхен. Техните имена: Ханс Шол, Александер Шморел и Вили Граф. Тримата са членове на групата "Бяла роза", която има една-единствена цел: да оказва съпротива на Хитлер и неговия диктаторски режим. Във въпросната нощ тримата носят със себе си около хиляда листовки срещу националсоциалистическия режим и неговите престъпления.

 

 

След като ги пускат в различни пощенски кутии из града, Шол и Шморел осъществяват и другия си смел план: изписват с черна боя "Долу Хитлер" върху фасадата на баварската Държавна канцелария. На друго място изписват още по-еднозначното послание "Хитлер е масов убиец". В тази нощ Софи, малката сестра на Ханс Шол, не придружава тримата си съмишленици. Очаква ги вкъщи на улица "Франц Йозеф" №13, където в крайна сметка младежите се връщат невредими.

 

Пътят до съпротивата

 

Когато през 1933 година националсоциалистите идват на власт, Ханс и Софи Шол живеят със семейството си в южния германски град Улм. По това време двамата са още ученици: Ханс е роден през 1918, а сестра му Софи - през 1921 година. Баща им Роберт Шол, данъчен съветник по професия, има либерални убеждения и не одобрява идеите на новата власт. Заедно със съпругата си Магдалена полага усилия да възпита петте си деца в дух на толерантност. Но те са буквално запленени от идеите на националсоциализма.

 

Ханс Шол прави бърза кариера в "Хитлерюгенд" - младежката организация на националсоциалистите. На 16-годишна възраст той вече ръководи 160 момчета. Гореща привърженичка на националсоциализма е и малката му сестра Софи, която влиза в редиците на Съюза на германските девойки - момичешкия клон на "Хитлерюгенд". Подобно на брат си, Софи също бързо се издига в организацията, където - според спомените на нейна съратничка - работи "изключително амбициозно и дори фанатично за идеите на националсоциализма".

 

Само няколко години по-късно обаче Ханс и Софи Шол вече са твърдо против Хитлер и неговия режим. С времето и двамата осъзнават, че собствените им морални убеждения влизат в пълно противоречие с целите на националсоциалистите. През 1942 година Ханс Шол е изпратен на източния фронт, където вижда с очите си колко брутално се води тази война. Особено силно го разтърсва съдбата на депортираните евреи. Така у него постепенно узрява мисълта, че е длъжен да предприеме нещо срещу престъпния режим на Хитлер.

 

"Всяка дума от устата на Хитлер е лъжа"

 

Същата година Ханс Шол основава в Мюнхенския университет малка група от студенти, които се посвещават на борбата срещу националсоциалистическия режим. Освен студентите по медицина Ханс Шол, Кристоф Пропст, Александер Шморел и Вили Граф, в групата се включва и професорът по философия Курт Хубер. След като през май 1942 се премества в Мюнхен, за да следва биология и философия, Софи Шол също се присъединява към групата.

 

Ханс (1918−1943) и Софи (1921–1943)

 

Младежите бързо се организират и започват да разпространяват т.нар. "Позиви на Бялата роза", в които между другото пише: "Всяка дума от устата на Хитлер е лъжа". Чрез приятели и познати листовките им стигат и до други германски градове. Шестата листовка на групата е последната, която успяват да огласят. На 18 февруари 1943 година Софи и брат ѝ разпространяват позиви в сградата на университета. Но ги забелязват и двамата са незабавно арестувани. По време на разпитите в Гестапо Ханс и Софи Шол се опитват да поемат цялата вина върху себе си.

 

На 22 февруари 1943 т.нар. Народен съд, председателстван от Роланд Фрайслер, постановява три смъртни присъди: срещу Ханс Шол, Софи Шол и Кристоф Пропст. Още същия ден тримата са екзекутирани, а последните думи на Ханс Шол гласят: "Да живее свободата!".

 

Пример за морал

 

Десетилетия по-късно един германски президент ще изрече други запомнящи се думи. "Те ни карат да вярваме, че не всички германци са били неми и страхливи съучастници", каза през 2013 година тогавашният германски президент Йоахим Гаук по повод съпротивата на Ханс и Софи Шол и тяхната "Бяла роза". В четвъртата листовка на групата пише следното: "Няма да мълчим - ние сме вашата лоша съвест. "Бялата роза" няма да ви остави на мира!". В онези години само малцина са имали смелостта да изричат подобни думи. За тази своя смелост Ханс и Софи Шол са почитани и до днес в цяла Германия: навсякъде из страната има безчет училища, улици и площади, които носят техните имена, а наградата "Шол" е едно от най-значимите литературни отличия във Федералната република.

 

*****

Разгледайте и тази фотогалерия, в която можете да прочетете какво са казали за Хитлер майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове:

Що за човек е бил Хитлер?

 

Думи на Клара Хитлер

• "Той се оказа доста по-различен от нас" - това са думи на майката на Хитлер - Клара Хитлер, цитирани от Аугуст Кубичек, приятел на Адолф Хитлер от младежките му години. На снимката: Хитлер като дете.

 

"Непокорен и не особено прилежен"

• "Той определено беше надарен, макар и едностранно. Но беше избухлив и непокорен. И не особено прилежен." Тези думи са на д-р Едуард Хюмер, учител на Хитлер по френски език. На снимката: класът на Хитлер, 1900 година. Хитлер е най-горе вдясно.

 

"Смятаха го за бездарник"

• "Всичките му роднини го смятаха за бездарник, който бяга от истинската работа", е казал Аугуст Кубичек, приятел на Хитлер от младежките му години. На снимката: автопортрет на Адолф Хитлер.

 

"Така и не разбрах..."

• "Така и не разбрах какво точно е предизвикало фанатичната му омраза срещу евреите. Не ми се вярва, че тя се дължи на контактите му с еврейски офицери по време на войната", е казал навремето Фриц Видеман, старши лейтенант от полк "Лист". На снимката: Хитлер като ефрейтор в Първата световна война.

 

"Фантастично"

• "Изборните резултати са фантастични. Разбихме останалите партии. Засега имаме 103 места (в действителност са 107). А това е десетократно увеличение" - записка в дневника на Йозеф Гьобелс от 15 септември 1930. На снимката: Хитлер и Гьобелс през 1933 година.

 

"Толкова жестоки врагове"

• "Че нацистите са врагове - мои врагове и врагове на всичко, което ми беше мило и скъпо - в това не съм се съмнявал нито за миг. Не подозирах обаче, че ще са толкова жестоки врагове" - думи на журналиста Себастиан Хафнер. На снимката: Хитлер и райхспрезидентът Хинденбург през 1933 година.

 

"Вълшебните формули"

• "Вълшебните формули "Фюрерът заповяда", "Фюрерът желае", "Фюрерът позволява" или "Фюрерът забранява" изведнъж се превърнаха в новите легитимационни документи, които зачеркнаха всички досегашни форми на германския държавен живот" - думи на Ханс Франк, юрист в Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). На снимката: Хитлер и Химлер през 1935 година.

 

"Германия никога няма първа да наруши мира"

• "Видях, че войната не е щастие, а точно обратното: тя носи дълбока скръб. Затова казвам: Германия никога няма първа да наруши мира." Адолф Хитлер е произнесъл тези думи в интервю за Уард Прайс, кореспондент на лондонския "Дейли Мейл". На снимката: Хитлер с райхспрезидента Хинденбург през 1936 година.

 

Спомен за ужаса

• "Още преди моето отпътуване за Сан Франциско научих за това намерение на Хитлер: в случай на война да избие всички нелечимо болни хора, не само психично болните. Като аргумент бе посочено, че тези хора били ненужни лапачи" - по спомените на Фриц Вайдеман, който до 19 януари 1939 е бил адютант в NSDAP. На снимката: Хитлер в Байройт през 1938 година.

 

Броени дни преди началото на войната

• "Твърдо убеден съм, че Англия и Франция няма да се включат в нова световна война". Хитлер изрича тези думи пред генерали от Вермахта на 13 август 1939, броени дни преди началото на Втората световна война. На снимката: Хитлер в Оберзалцберг.

 

Хитлер и руската зима

• "Както знаете, в Русия има зима. Тогава там има сняг, поледици и всичко останало, което е типично за зимата. Хитлер обаче забрави за руската зима. Вероятно не е получил добро образование. Учили сме го в училище. Той обаче го забрави." Думи на Уинстън Чърчил. На снимката: Хитлер през лятото на 1941 година.

 

"В дванайсет и пет"

• "Винаги приключвам чак в дванайсет и пет". Думи на Адолф Хитлер, цитирани от вестник "Фьолкишер Беобахтер" на 10 ноември 1942. На снимката: Хитлер и Химлер през 1940 година.

 

"Нито веднъж"

• "По време на цялата война Хитлер не посети нито един бомбардиран град." Цитат от Алберт Шпеер, райхсминистър на въоръженията. На снимката: Шпеер и Хитлер през 1940 година.

 

"Със спокойна усмивка"

• "Когато пристигнах там, видях Хитлер, който със спокойна усмивка ми каза: "Линге, някой се опита да ме убие"". Думи на Хайнц Линге, прислужник на Адолф Хитлер. На снимката: Хитлер след опита за атентат срещу него през 1944 година.

 

"Няма да капитулираме, никога!"

• "Знам, че войната е загубена. Надмощието на другите е прекалено голямо. Най-добре да се застрелям в главата. Ние няма да капитулираме, никога! Може и да потънем, но ще отнесем със себе си цял един свят". Адолф Хитлер е изрекъл тези думи пред своя адютант Николаус фон Белов в края на декември 1944. На снимката: Хитлер и Гьоринг през 1944 година.

 

Краят

• "Човек остава с усещането, че сега смъртта на Хитлер няма никакъв смисъл. Този човек трябваше да умре по-рано. Учудващо е колко много хора черпят сега сили от мисълта, че Хитлер се пържи в ада". Думи на Наоми Митчисън, шотландска писателка. На снимката: специалният вестникарски брой, в който се съобщава за смъртта на Хитлер.
• Автор: Юлия Хиц