Задкулисните причини за Гражданската война в Америка. Световният заговор на международните банки срещу САЩ.

Един месец след инагурацията на Абрахам Линкълн, с военните действия във Форт Самтор, Южна Каролина, на 12 април 1861 г., започва американската Гражданска война. Една от причините за нея е робството, но не е единствената. Линкълн осъзнава, че икономиката на американския Юг се държи на института на робството, затова преди началото на войната президентът продължава да твърди, че няма намерение да го отменя. След войната Линкълн продължава да твърди, че Гражданската война не е свързана с робството и че първата му работа е да спаси съюза…

Защо избухва Гражданската война?

Върху нея повлияват много фактори. Индустриалците от Севера използвали протекционистки тарифи, за да не може Югът да купува евтините европейски стоки. Европа престанала да импортира памук от Юга. В резултат южните щати се оказали в двоен финансов капан; те били принудени да плащат повече за голяма част от потребителските стоки, в същото време доходите от експорта на памука силно спаднали. Югът бил възмутен, но за войната имало и други причини.

Централните банкери стигнали до забележителната възможност да разделят новата богата страна на части и да ги покорят с военна сила.

Имало ли е версия за някакъв световен заговор срещу Америка по това време?

Ето какво казва по този повод Ото фон Бисмарк, обединителят на Германия:

„Решението за разделянето на САЩ на еднакви по сила федерации беше прието много преди американската Гражданска война от висшите финансови кръгове в Европа. Тези банкери се уплашиха, че ако САЩ се съхранят като единна държава и един народ, те могат да получат икономическа и финансова независимост, която ще разклати финансовата власт над целия свят…“

Един месец след първите изстрели във Форт Самтор централните банкери дават заем на Наполеон Трети от 210 милиона франка за завземането на Мексико и разполагане на войски край южните граници на САЩ, за да могат да върнат страната в колониалното робство.

Те смятали, независимо от изхода от Гражданската война, САЩ, отслабени и задлъжнели, отново да отворят Централна и Южна Америка за европейската колонизация, т.е. на онова, на което сложила край приетата през 1823 г. „Доктрина за лавиране“ в САЩ.

В същото време Великобритания разположила единайсет хиляден войскови контингент край северната граница на САЩ. Британският военноморски флот бил вдигнат на бойно дежурство, в случай че се наложи бърза интервенция в САЩ.

Линкълн се оказал в двоен капан, затова толкова се опасявал за съюза; за това имало по-сериозни причини, отколкото обикновени разногласия между Севера и Юга. По тази причина той винаги настоявал за необходимостта от съюз на щатите, а не просто от поражението на Юга. 

Но за победата имало нужда от пари. През 1961 г. Линкълн и тогавашният секретар на хазната Соломон Чейз отишли в Ню Йорк за кредити. Банкерите им предложили лихва от 24 до 36%, на което Линкълн казал „не, благодаря“.

Линкълн извикал своя стар приятел полковник Дик Тейлър от Чикаго и прехвърлил върху него проблемите с финансирането на военните действия. В един момент президентът го попитал какво е свършил. Тейлър го посъветвал да прокара в Конгреса законопроект за пускането в обръщение на държавни пари, които имат законна платежна сила… с тях да плати на войниците и с тях да продължи да финансира войната до победния край.

Линкълн го послушал. През 1862-1863 г. били отпечатани 450 милиона нови банкноти. За да се различават от другите намиращи се в обръщение, задната им страна била оцветена в зелено. Те били наречени “greenbacks”, в превод от английски „зелени гръбчета“; с тях се разплащали с войските и с амуницията им. 

Линкълн видял кой е реалният кукловод в този спектакъл и какви са реалните лихви за американския народ. Той обяснил случилото се по следния начин:

„Ако одобрим подобни принципи, ще икономисаме на данъкоплатците огромни суми, които ще отиват за плащането на процентите. Парите ще престанат да бъдат собственик и ще станат слуга на човечеството…“

Една статия във вестник „Лондон Таймс“ в същото време обяснила отношението на централните банкери към „зелените гръбчета“ на Линкълн: 

„Ако тази порочна финансова политика, възникнала в Северна Америка, бъде доведена до логичния й край, правителството на САЩ ще осигури на страната пари, без да плаща за използването им. То ще изплати външния си дълг и няма да има повече дългове. То ще има нужните средства за поддържане на търговията и страната ще стане невиждано богата. Умовете и богатствата на всичките страни ще потекат в Северна Америка. Тази страна трябва да бъде разрушена или тя ще унищожи всичките монархии в света…“

Схемата се оказала толкова ефективна, че през 1863 г. , когато войските на федералните войски и Конфедератите започнали да се готвят за решаващата схватка в Гражданската война, а на хазната й потрябвало още едно разрешение на Конгреса за пускането на нова партида „зелени гръбчета“, Линкълн позволил на банкерите да прокарат през законодателния орган закона за националните банки.

Новите национални банки трябвало да работят на принципите на пълното отсъствие за данъчно облагане и като добавка да владеят изключителния монопол върху емисията на новата форма на пари – банкнотите. Макар че „зелените гръбчета“ продължавало да бъдат в обръщение, количеството им не се увеличило.

От това време цялата парична маса в САЩ започнала да се създава за сметка на изкупуването от банките на правителствени облигации и издаването на адекватно количество банкноти за създаване на резерви.

Руският цар Александър Втори и Ото фон Бисмарк разбирали на какво са способни международните банкери. Руският цар предупредил, че ако Англия или Франция окажат военна или друга помощ на Юга, Русия ще смята това за обявяване на война. Той вдигнал на бойно дежурство част от руския Тихоокеански флот и го изпратил в пристанището Сан Франциско.

През 1964 г. Линкълн бил избран за втори мандат. Ако не бяха го убили, той вероятно щеше да ликвидира паричния монопол на националните банки, придобит от тях по времето на войната. Той писал до един от своите приятели:

„Властта на парите преследва нашия народ по времето на мира и плете заговори против него, когато тече войната. Тя е по-деспотична от монархията, по-нагла е от автокрацията и по-егоистична от бюрокрацията…“

На 14 април 1865 г., 41 дни след началото на втория му президентски мандат, Линкълн е застрелян в театър Борд от Джон Уъркспу.

Бисмарк предупредил, че сега с лукавството и хитроумните си трикове чуждестранните банкери ще вземат под пълния си контрол огромните богатства на Америка. Германският канцлер отлично разбирал какъв е планът на банкерите.

Обосновани са предположенията, че зад убийството на Линкълн стоят международните банкери.

През 1934 г. известният канадски юрист Джералд Макгир държал петчасова реч в канадската палата на общините. Той заклеймил основаната на дългове канадска парична система.

Юристът посочил, че Джон Уъркспу бил наемник на международните банкери и че за това той има доказателства:

„Абрахам Линкълн, който прие смъртта на мъченик освободител на робите, беше убит в резултат от интриги от представителна група международни банкери, които се страхуваха от плановете на президента на САЩ по реформирането на националната парична система…“

„В това време в света съществувала само една група, която имала основание да иска смъртта на Линкълн..“

„Това били хора, които не желаели да реализират програмата по реформиране на паричната система на Линкълн. Тя се борела с неговата политика на издаване на банкноти „зелени гръбчета“ в продължение на Гражданската война…“

Макгир заявил, че причината за убийството на Линкълн е не само фактът, че банкерите искали да възстановят в САЩ централната банка. Те се стремели към това, американската валута да се основава на златото, чиито запаси се намирали под техния контрол. С една дума, те искали да наложат на Америка златния стандарт. Линкълн желаел обратното – пускал банкноти – „зелени гръбчета“, които се осигурявали от платежоспособността и бюджета на САЩ.

Макгир пише:

„Тези хора били заинтересувани да бъде установена паричната система на „златния стандарт“ и правата на банкерите да управляват националната валута и бюджета на всички страни в света. След като Линкълн бил отстранен от пътя им, пред тях се отворила възможността да възстановят влиянието си в САЩ и те го направили. Осем години след убийството на Линкълн среброто било изведено от паричната система на САЩ, където бил установен „златният стандарт“.

„Зелените гръбчета“ се намирали в обръщение в САЩ до 1994 г.

Защо среброто било лошо за банкерите, а златото било добро?

Защото среброто в САЩ винаги е било много и обръщението му трудно се контролира, а златото не достигало. Обръщението на златото лесно може да се монополизира; среброто в света е 15 пъти повече.

След убийството на Линкълн целта на банкерите била пълният контрол над американската валута.

Мисълта, че Америка може да печата свои, необременени от външния дълг пари, вкарвала европейските централни банкери в шок. Те с ужас наблюдавали как в САЩ се увеличава количеството на „зелените гръбчета“.

През 1866 г. Конгресът имал намерението да лобира за интереса на европейските централни банки. В резултат бил одобрен Законът за съкращаване на паричната маса, който възложил на секретаря на хазната да започне частично изземане на „зелени гръбчета“ от обръщението.

Тежките времена, които последвали след Гражданската война, можело и да не се случат, ако беше продължена политиката на емисията на „зелените гръбчета“, както я замислил Линкълн. Вместо това започнала поредица от, финансови кризи… Те навели Конгреса на мисълта да поставят банковата система под централизиран контрол. В крайна сметка на 23 декември 1913 г. бил издаден Законът за федералния резерв.