Популисткото правителство в Рим предизвиква Европейския съюз към непопулярни решения. Бюджетният спор трябва да бъде решен бързо, иначе Съюзът ще тръгне към нова криза,

далеч по-тежка от Брекзита.

Италия все още не е във фалит, но популистката коалиция в Рим прави всичко възможно да докара страната по-бързо до ръба на пропастта. Напълно съзнателна провокация е да представиш на ЕК един противоречащ на всички правила проектобюджет. Движението "Пет звезди" и "Северна лига" искат да покажат, че насериозно издигат мотото "Италия на първо място!" и че лошите бюбократи в Брюксел са тези, които искат да сложат букаи на "правителството на промяната". Намерението на Италия да увеличи бюджетните разходи през следващата година и същевременно да намали държавните дългове чрез икономически ръст е напълно нереално. Италианският финансов министър знае това много добре, но мълчи и играе по свирката на популистите. Те искат да финансират своите предизборни обещания с нови дългове.

Измисленият италиански свят

Господата Ди Майо и Салвини смятат растящите разходи по италианските дългове и колабиращите италиански банки за съзаклятие на финансовия свят. Рисковите премии за италианските държавни облигации пък били измислени от германците, които искали да поставят Италия на колене. Тези представи са абсурдни и много опасни. Популистите искат да направят Италия независима от финансовите пазари. Затова италианците трябва да купуват още повече държавни облигации. А държавата ще ги поощрява с данъчни отстъпки. Всичко това ще доведе до намаляване на данъчните приходи и ще отвори още по-голяма дупка между приходите и разходите. Същинският план, който е записен и в коалиционния договор между популистите и десните радикали, цели създаването на паралелна валута в Италия. С тази паралелна валута държавата би могла да погасява задълженията си към италианските фирми. А фирмите от своя страна биха могли да плащат данъчните си задължения към държавата. Повечето икономисти предупреждават за опасността от подобни експерименти. Подобна паралелна валута и бездруго би била нелегална в европейското пространство, но Салвини и Ди Майо не се интересуват от това. Общата европейска валута е трън в очите и на двамата. Идеолозите в Рим твърдят, че и еврото било инструмент на потисниците в Брюксел.

Не бива да унижаваме Италия

ЕС трябва да реагира на провокациите и опасната игра на популистите решително, но и с тънък усет. Само чрез диалог могат да бъдат премахнати най-лошите грехове в италианския проектобюджет. Острите думи от страна на ЕС и обоснованато връщане на проектобюджета ще дадат добър повод на популистите да нарочат европейците за изкупителна жертва за всичко, което ще се случва в Италия през следващите месеци. Все още много италианци се чувстват унизени - още от 2011 година, когато по време на финансовата криза техният министър-председател падна от власт. С подкрепата на ЕС федералната канцлерка Ангела Меркел и френският президент Саркози принудиха Берлускони да подаде оставка. Тогавашната безотговорна бюджетна политика на Берлускони застрашаваше цялата еврозона. Навремето лихвите за италианските държавни облигации бяха седем процента, а днес са малко над четири. Значи все още има поле за преговори.

Ако обаче популистите не се откажат от своя рискован проектобюджет, ЕС трябва да действа решително и да открие наказателна процедура срещу Италия. Въпросът е дали Италия ще се подчини? Салвини, Ди Майо и компания вече се кълнат, че няма да позволятт да бъдат командвани от Брюксел. Те взимат добър пример от популистките си колеги в Полша и Унгария. Тези две страни постоянно игнорират решенията на европейския съд за разпределянето на бежанците и досега все още не са наказани. Италия е съосновател на ЕС и нетен платец. И ако сега се измъкне ненаказана, за ЕС ще настанат трудни времена. Лидерът на движението "Пет звезди" Ди Майо вече заплаши по друг повод, че ако не бъде наложена волята й, Италия ще спре да плаща вноските си в европейската каса. А това би бил краят на европейското ѝ членство и краят на ЕС такъв, какъвто го познаваме. Страните от еврозоната не могат да спасяват Италия финансово по гръцкия модел. Страната е твърде голяма и сама би предизвикала своята неплатежоспособност. А другите големи страни-членки нямат и голям интерес да помагат на десните радикали. Ако бюджетният спор не бъде решен бързо, ЕС ще тръгне към нова криза, в сравнение с която Брекзитът ще изглежда като детска игра.