Вече все по-ясно за сериозните изследователи, а не за плоските манипулатори, се очертават зловещите опасности и предизвикателства за човечеството, които роди епохата след края на Студената война и биполярния свят. Трите десетилетия бяха време не само на турбулентно ориентиране на новите политически върхушки след краха на класическите политически идеологии и възхода на екстремните пароксични форми на неолиберализма, възобнил се за глобализъм и лейсбъризъм , но и инстинктивно връщане на народите към исконните им културни традиции и ценности. Тези десетилетия бяха време за политическо пробуждане на многомилионни маси за търсене на социална справедливост и достоен начин на живот.
Това беше време, когато ясно се видяха лимитите на природата, безпощадно нарушавани поради следваната хищническа няколковековна стратегия на грабеж и унищожаване в името на печалбите на олигархичната върхушка, яхнала човешкия социум като вампир. Именно този вампир предизвикваше глобалните и локални войни, в които загиваха десетки и стотици милиони млади човеци, за да ограби след това надземните и подземните богатства на тяхната природа, превръщайки пространствата им в пустини...Но нищо не е безкрайно! Поне известната на науката Еволюция на Универсума и История на човечеството показват това по категоричен начин.
Затова независимо от бодрия тон на управляващите политически клики и слугинската роля на медиите с разни дежурни плоски манипулатори народите постепенно прозираха и прозират все по- ясно накъде ги водят политическите негодници наредени на коритата на световния олигархат и местните му васали. И се задвижиха всякакви сили – мигранти и терористи, еколози и прекарии. Всичко това днес е стихиен бунт, но утре може и вероятно ще избухне, благодарение на същите тези медиини и комуникационни технологги, с които се манипулираше и държеше в подчинение, като глобален социален земетръс.
Че зад стихийността на тези движения и протести се прозират едни или други фактори и сили е тайна само за наивните зяпачи на това, което казва телевизора. Засега тези фактори и сили също действат в съответствие със своите стратегии в условията на наложения през последните три десетилетя абсолютен релативизъм на принципи и ценности. Но прозорливите изследователи все по-ясно разграничават оформянето на два противостоящи блока от страни и народи, които изповядват различни геостратегии и различни принципи за устройството на международните отношения и различни ценности, които съхраняват националните култури. Volens-nolens (Искат или не искат) по логиката на своята история, излязли от Студената война на Биполярния свят в условията на три десетилетия хаотични турбулентни движения на “ управляем хаос” в търсене на нови ориентири, народите и държавите все по-определено се нареждат в един от тези два нови блока. За разлика от предишните два блока в епохата на Студената война , чийто центрове- лидери САЩ и СССР налагаха на своите приятели, съюзници и изобщо подвасални държави и народи своите политически идеологии на пазарни икономики и либерални демокрации и съответно централизирано планиране и комунистическа идеология , то в оформящите се два нови блока политическата слагаема про форма се запази само за “приятелите и съюзниците” на САЩ. Всъщност в този блок просто става пренастройване на старите структури на Атлантизма. Новото тук е нарастналата роля на ЕС след безславния крах на глобализма, обявяван от стария и младия Буш, Клинтън и Обама и отхвърлен от Д. Тръмп, който взе на въоръжение идеи и принципи, довели до възхода на другия, противостоящ на Атлантизма блок – патриотизма – национализма и традиционните ценности. Самият факт на нарастващата роля на ЕС в рамките на колективния Запад, към който бяха присъединени преди три десетилетия бившите социалистически страни от Източна Европа, някои като нови колонии, ни дава основания да говорим за новия Евро-Атлантизъм .
Затова много по-интересен е формата и принципите, върху които се изгражда и уверено укрепва другия, противостоящ на Атлантизма блок. Инициатор за неговото формиране определено се явява Русия. Когато преди малко повече от десетилетие възкръсналата от позора на Горбачовско-Елциновата епоха Русия успя не само да се съхрани, но и моблилизирала се да заяви за своя суверенитет, суверенна демокрация, опряна на принципите на умерения консерватизъм и патриотизма и собствен път на развитие и организиране фрагментите на разпадналия се СССР в нов Евразийски икономически съюз, аз определих новата й историческа мисия като организиране и въздигане на “Не-Запада”. Още тогава решително застана зад Русия, възхождащият и трупащият икономическа и финанова мощ Китай ( КНР). Така се роди ядрото , около което постепенно през последното десетилетие се оформи блока на новия Големия Евраизъм. За кратко време по инициатива на двата народа-гиганта на Евразия се създадоха ШОС (Шанхайската организация за сигурност и сътрудничество , в която освен страните от ЕАИС и КНР се присъединиха другите три гиганта на Азия - Индия, Иран и Пакистан). Заедно с Индия Русия и Китай образуваха друга мощна транскнонтинентална икономическа структура на пет цивилизации, присъединянвайки Бразилия и Южна Африка ( БРИКС).
Едва ли е необходимо за образования читател отново и отново да посочвам параметрите на тези страни, което съм правил в десетките статии, посветеви на организациите, в които те се включват. Достатъчно е само да се посочи, че те имат повече от половината население и разполагат с почти половината територия на Земята, годна за живот с огромни природни богатства и енергоресурси, че това са най-бързо развиващите се икономики и според десетки авторитетни прогностични изследвания през 2030 г. и след това в първата шестица на света ще бъдат Китай, Индия, Бразилия и Русия, при което Китай още от 2025 г. ще бъде категоричен лидер на света, че четири от тях са ядрени държави, а Русия не само има паритет със САЩ, но и ги превъзхожда в редица т.нар конвенционални оръжия и системи ПРО, че Русия и Китай са авторитетни космически държави, а според плановете на космическата агенция на КНР тя през 2020 г .ще установи космическа станция на Луната. Нямаме основания да не вярваме на страната, която за 10 години увеличава 20 пъти своя БНП, на която САЩ е длъжник с 1 трилион и 300 млрд долара, а салдото от търговията между двете страни през последното десетилетие годишно е над 250 млрд.долари в полза на Китай.
Разбирането на мащабите на раждащото се ново блоково противостоене на Земята не може да бъде постигнато с подходите и категориите на старата Геополитика, защото и в двата блока главните държави не само разполагат с огромен човешки потенциал и ресурси, и са не само ядрени и океански сили, но са и сред водещите космически сили на човечеството. Затова противостоенето между тези два блока, задаващи две алтернативи, две генерални тенденции на човешката история ще създава експоненциално нарастващо напрежение в света, а евентуалният им сблъсък ще бъде катастрофален за всички, за живота на планетата ни. ..
Както новия Евро-Атлантизъм и новия Големия Евраизъм се родиха не на голо място и изведнъж като АТИНА ПАЛАДА от главата на ЗЕВС в пълно бойно снаряжение.. Те се основаваха на идеи и принципи, на историческа практика и стратегии от векове и десетилетия.
Новият Евро-Атлантизъм опрян на съвкупният англо-саксонски, римо-католически и протестантски Запад и на идеите за европоцентризма на историята на човечеството изначално още от Средновековието се стреми да овладее пространствата и богатствата на Изтока, на Евразия, на Православието. Тевтонският натиск на Изток ( DrangnachOsten) и Кръстоносните походи на югоизток бяха просто интродукция към следващата колониална експанзия на държавите от съвкупния Запад ( португалци, испанци, холандци, французи, британци) към Голяма Евразия и “Новия свят”което ще даде основание на британеца Хилфорд Макиндър да формулира в началото на ХХ в. неизменната крайна цел на геополитиката на Великобритания , а и на съвкупния Запад “ да обкръжи и контролира Хартленда ( ЕВРАЗИЯ), която е “остта на Земята”. Към това се стремеше Наполеон, към това се стремеше Хитлер, към това се стремеше Британската империя, а след Втората световна война наследилата я “ уникална империя ”- САЩ, следващи тази цел в новата формилировка на Н. Спийкман, “ който владее Римленда и контролира Хартленда, той владее целия свят”. В серия от статии и книги Х. Кисинджър и Зб. Бжежински обосноваваха стъпките на тази геополитика.
Пародоксално, но логично за историята, краят, разпадът на СССР като последния крупен катаклизъм на XX в. положи началото на залеза на САЩ. Напъните да наложат с помощта на неолибералния глобализъм и Вашингтонския консенсус своята хегемония над един еднополярен свят послужиха като мотив за народите да започнат движение към своето съхранение, опряни на принципите и ценностите на националните си култури.
Именно в тази ситуация влязоха в действие идеите, принципите и ценностите на родения през 1921 г. от ума и волята на група руски офицери-интелектуалци ( княз Н. С. Трубецкой, граф. П. Н. Савицкий и др.) в София Евразийски съюз, актуализирани и обогатени през 80-те и 90-те г. на ХХв. от “последния” велик евразиец Л. Н. Гумильов( син на великите руски поети Н. Гумильов и Анна Ахматова).( Авторът на този текст се гордее със своята съпричастност към идеите на евразийците и към раждането на реалния Евразийски икономически съюз ).
Факт е, че евразийците обосноваваха своя възглед за полицентризма на истирията опряни върху историята, стопанския живот, православието и другите религии и култури на народите на бившата РУСКА ИМПЕРИЯ, наследена от СССР. Задвижен през 2011 г. ( Русия, Казахстан, Беларус, Киргзстан и Армения) проектът постепенно започна да привлича интересът на почти всички съседи от Голяма Евразия, за да стане през 2016 г във формат 5 плюс 1(Китай), а от преди дни 5 плюс 2 ( Китай и Иран). Индия и Турция също проявяват интерес. Така още на този етап се очертаха контурите на блока ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ.Като имаме предвид и другите структури на посочените по-горе организации, определящи се по географски, исторически, стопански и куртурни характеристики като евразийски още на този етап можем да говорим за ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ, която за разлика от Новия ЕВРО-АТЛАНТИЗЪМ не претендира да налага нито своите политически идеологии, нито санкции на страни и народи, които не желаят да бъдат послушни васали на техните екпанзионистични амбиции. Перспективите пред Голяма Евразия се разширяват с възраждането на Великия копринен път на Китай в новата ивициатива “Един път- Един пояс”. А глобалната значимост на Голяма Евразия за човечеството като алтернатива на наложения от АТЛАНТИЗМА международен порядък векове се вижда не само от многомилиардните проекти за икономическо сътрудничество на Русия с азиатските гиганти, но съвместните им военни учения и сътрудничеството им на полетата на Сирия и в няколкото конфликтни ситуации в Южно-Китайско море и край бреговете на КНДР дават основания да се предполагат договорености и в тази област.
Разбира се, раждането на блока на ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ не дава нито ден покой на господарите на финансовите, военните и икономически структури на новия ЕВРО-АТЛАНТИЗЪМ и те не само подтикват към провокации своите васали от рода на режима в Украина, за да обосноват в нарушение на всякакви меодународни дотовори нови санкции, но и поддържат разните терористични структури ( ИГИЛ, Джебхат ан Нусра и т.н.), за дестабилизация на неудобните им правителства навсякъде по света. За да бъдат послушни всички тези престъпни структури и режими са добре заплащани от финансовия олигархат, който непрекъснато печатайки долари, въпреки огромните държавни дългове, подготвя финансовите балони, които също могат всеки мометг да се спукат. Така че даже страхувайки се от директен сблъсък със силите на блока на ГОЛЯМА ЕВРАЗИЯ политиканите, възседнали НОВИЯ ЕВРО-АТЛАНТИЗЪМ работят усърдно за нов катастрофален социален земетръс. Арабските “пролети” и украинския “майдан” са само малък пример как капиталът организира нови “революции” срещу неудобните им правителства...
Няма да бъде изненада, ако зад спонтаните протести на “жълтите жилетки” не стои глобалния олигархичен капитал, който иска да накаже Е. Макрон, който пожела да прави Европейска армия, независима от НАТО,както в далечната 1968 г. наказа ген. ШАРЛ де ГОЛ, за това, че напусна НАТО?...
Междувременно и Унгария –другото слабо звено на ЕС, а следованелво и на НАТО тръгна. Кой ще бъде следващия? Всеки случай не БЪЛГАРИЯ – най-верния васал на господаря на ЕС!
