През по-голямата част от последните 70 години НАТО беше съсредоточена върху това как да защити континента срещу Русия. За да оцелее в идните десетилетия, алиансът започва да мисли повече за заплахата по на изток, пише Politico.
Китай беше сред основните теми на срещата на официални представители на НАТО във Вашингтон в началото на месеца. Те се събраха в американската столица, за да отбележат 70-годишнината от подписването на Вашингтонския договор, с който се създава алиансът на 4 април 1949 г.
Въпросите дали и до каква степен страните членки на алианса трябва да позволят на китайския доставчик на телекомуникационно оборудване Huawei да оперира в страните им, както и решението на Италия да се присъедини към амбициозната инициатива на Пекин „Един пояс, един път“, предизвикаха въпроси как трябва да отговори НАТО на азиатската сила.
„Китай ще се превърне в темата на XXI век от двете страни на Атлантическия океан“, заяви германският външен министър Хайко Маас в изявление във Вашингтон. „Китай е предизвикателство по почти всички теми. Важно е да получим по-добро разбиране какво означава това за НАТО“, допълни той.
Въпросът е щекотлив за по-голямата част от Европа, която подобно на САЩ има силни търговски връзки с Китай.
„От една страна, ние сме конкуренти, а от друга – не само по отношение на икономиката, имаме и много различни политически системи“, каза германският канцлер Ангела Меркел на срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица. „Искаме отношения въз основа на реципрочност. Освен това искаме добри търговски връзки с Китай“, допълни тя.
Сега Китай е най-големият търговски партньор на Германия преди САЩ. За ЕС като цяло търговията с Китай е на второ място, малко след САЩ. Освен това Пекин проявява желание да инвестира значителни суми там, където други не искат – в болезнено необходими инфраструктурни проекти в страни като Гърция, Унгария и Италия.
Въпреки че администрацията на Тръмп е съсредоточена върху Китай още от първия ден, европейските лидери едва сега започват да осъзнават нарастващите признаци, че щедростта на азиатския гигант може да създаде дългосрочна стратегическа заплаха за региона.
До този момент дебатът в Европа за Китай е ограничен до политиката. Европейският съюз обеща да възприеме по-твърда линия към Пекин във връзка с кибершпионажа и кражбата на интелектуална собственост.
Каква роля трябва да играе НАТО с географските си ограничения в усилията на Запада да се защити от Китай все още не е ясно. Въпреки това има нарастващо убеждение сред представители по сигурността от двете страни на Атлантическия океан, че в момент на засилено напрежение в алианса, във връзка със споделянето на бремето, политиката към Китай е област, в която САЩ и европейските им партньори имат общ интерес.
Въпросите как да се гарантират отворени плавателни канали в ключови търговски коридори като Южнокитайско море са еднакво важни както за Европа, така и за САЩ. Заплахата от възможностите на Китай за водене на кибер войни е друга област с голямо стратегическо значение.
Всичко, което липсва, е стратегия
„Всички ще извлечем полза, ако развием съвместни подходи със САЩ“, казва Волфганг Ишингер, бивш посланик на Германия, който сега оглавява Мюнхенската конференция за сигурност. „Но все още нямаме стратегия на ЕС и не можем да имаме обща стратегия, ако нямаме собствена“, допълва той.
Най-голямото безпокойство на Европа е, че ще бъде изтласкана в свят на голяма конкуренция за власт между САЩ и Китай. Неотдавнашното решение на американския президент Доналд Тръмп да изтегли страната си от Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на действие, който не позволява разполагането в Европа на ядрени оръжия със среден обсег, засилва страховете.
Администрацията на Тръмп взе решението, без да го обсъди с европейските съюзници на Вашингтон, въпреки че Европа е най-застрашена от руските ядрени оръжия.
