Дълги години в интернет се разпространяват цитати от американски устави и изказвания, които се приписват на американски генерали и президенти, за руската армия. Такива изказвания удовлетворяват желанието на руснаците да бъдат оценени от чужденци, но и засилват патриотичните им чувства.
В много от тях се изказва възхищение от руските десантчици, преди всичко от бойците от Въздушно-десантните войски.
Най-разпространените от тях:
„Няма да се учудя, ако още на втория ден от войната, на прага на Белия дом, видя момчета в моряшки фланелки и сини барети…“ – Роналд Рейгън, президент на САЩ в периода 1981-1989 г.
„Ако ми дадат рота руски десантчици, ще поставя на колене целия свят…“ – Тим Хейк, генерал от американската армия.
„Плененият руски десантчик както в синя, така и в черна барета, не се смята за военнопленник; той трябва да бъде разстрелян на място…“ – извадка от устава на въоръжените сили на САЩ.
„Хората на Маргелов, т.е. служещите във ВДВ, които до 1979 г. командва армейският генерал В. Ф. Маргелов, да не се вземат в плен, а да се разстрелват на място, тъй като в плен десантниците са диверсанти…“ – извадка от американския армейски устав.
Няма никакви доказателства, че тези изказвания са изречени наистина. Не са посочени конкретните имена и номера на американските армейски устави, от които са „заимствани“ цитатите. Странно е, че в официалните наставления се посочва какво да бъде отношението към пленниците от конкретни воински части на друга държава, и това въпреки международните закони, включително и правилата, които определят отношението към пленниците.
Всъщност американските армейски устави – U.S. Military Manuals, съдържат наставления за бойци, които се отнасят до боравенето с военната техника и оръжия, правилата за подготовка на войници, отношенията между чиновете и родовете войски, редът на службата. Никакво указание, че военнослужещи от САЩ трябва да разстрелват на място пленени руски войници.
Освен това САЩ са подписали и ратифицирали Женевската Конвенция, свързана с отношението към военнопленниците, още през 1932 г. Тази конвенция забранява убийствата на пленници и установява правила за отношение към тях, които отговарят на принципите на хуманизма. На война тези постановки се нарушават, но тези факти не се споменават в открити документи.
Така че посочените цитати са чиста измислица.
Истинското отношение на натовците към Въздушно-десантните войски проличава в един случай от 1999 г., когато 206 руски десантчици извършват марш наскок на летището „Слатина“ в Косово за проваляне плановете за бомбардиране на Югославия от авиацията на НАТО. Летището е завзето на 12 юни и десантчиците заемат кръгова отбрана. Когато пристигат британските войски, те разбират, че руснаците са настроени сериозно, и ако доближат, ще стрелят на поражение. След като разбира, че не може да сломи руските десантчици със заплахи, командващият частите на НАТО – генерал Майкъл Джексън, се отказва от плана да атакува руснаците и само обкръжава летището. След това конфликтът е урегулиран мирно и Русия извоюва правото си да влияе на ситуацията в Косово и да проваля бомбардировките.
Високо оценяват руската армия и американските изследователски центрове, които консултират Пентагона като RAND Corporation; през 2017 г. тя публикува доклад с оценка на въоръжените сили на Русия. Аналитиците отбелязват засилената боеспособност на руската армия и посочват особено мощта на ВДВ, които са елитът в руската армия, който неведнъж доказва статута си в боевете.
Не е известно дали Рейгън и генерал Хейк са казали думите за десантчиците, но е известен фактът, че Рейгън симпатизирал на руснаците за чувството им за хумор. Неговото любимо хоби било да събира и разказва съветски анекдоти.
Въздушно-десантните войски са създадени през 30-те години и през следващите години се развиват стремително. В началото на войната в Съветския съюз са създадени пет въздушно-десантни корпуса, с численост 10 хиляди души във всеки.
Огромна е ролята на ВДВ в победата над хитлерофашизма; те участват и в афганистанската война.
Въздушно-десантните войски на днешна Русия са създадени официално на 12 май 1992 г. Те преминават през двете чеченски войни, участват и във войната с Грузия през 2008 г.
Флагът на ВДВ е син плат със зелена полоса в долната част. В центъра му е изобразен разтворен златен парашут и два самолета в същия цвят. Флагът е утвърден през 2004 г.
Трудно е да се каже какъв е днес личният състав на ВДВ. Според твърдения на министерството на отбраната той е около 45 хиляди бойци.
Днес структурно ВДВ имат три основни компонента:
Въздушно-десантен – в него влизат всичките въздушно-десантни подразделения;
Десантно-щурмови – състои се от десантно-щурмови части;
Планински – в него влизат десантно-щурмови подразделения, които действат в планинска местност.
В момента в състава на ВДВ влизат четири дивизии и отделни бригади и полкове.
Състав на ВДВ:
Дивизии:
76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия, дислоцирана в Псков.
98-а гвардейска въздушно-десантна дивизия, разположена в Иваново.
7-а гвардейска десантно-щурмова – планинска, дивизия, дислоцирана в Новорусийск.
106-а гвардейска въздушно-десантна дивизия, дислоцирана в Тула.
Полкове и бригади
11-а отделна гвардейска въздушно-десантна бригада, дислоцирана в град Улан Уде.
45-а отделна гвардейска бригада със специално назначение, дислоцирана в Москва.
56-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада, дислоцирана в град Камишин.
31-ва отделна гвардейска десантно-щурмова бригада, разположена в Уляновск.
83-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада, разположена в Усурийск.
38-и отделен гвардейски полк за свръзка във ВДВ, дислокация – в село Медвежьи Озера, Московска област.
Освен бойни части, в състава на руските ВДВ влизат и учебни заведения, които подготвят кадри за ВДВ. Най-известното е Рязанското висше въздушно-десантно командно училище. В структурата на този род войски влизат и две Суворовски училища – в Тула и Уляновск, Омският кадетски корпус и 242-ри учебен център в Омск.
Издателство PACПEP
