Турският президент използва драмата на сирийските бежанци, за да изнудва ЕС. Заплашва, че ще ги пропуска към Европа. За Ердоган това е битка за власт и оцеляване.

А ЕС най-сетне трябва да реши какво ще предприеме.

Турският президент е най-опасен, когато е притиснат до стената. Заради икономическите проблеми на Турция и признаците за разцепление в неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Ердоган изпада в опасен рецидив, вадейки от репертоара си всевъзможни заплахи и игра на мускули. Това си е чист тормоз. А Европейският съюз винаги досега е отстъпвал пред него.

От Турция пристигат отчасти противоречиви съобщения. Върховният съд току-що освободи журналисти от вестник "Джумхуриет", държани в затвора за някакви уж политически престъпления. В същото време хиляди други интелектуалци, писатели и учители продължават да гният в затворите на Ердоган. Загрижеността за човешките права накара ЕС да замрази предприсъединителните преговори с Турция, сега обаче президентът отново обръща поглед към ЕС.

Ситуацията в Турция не е лесна за Ердоган

Реджеп Тайип Ердоган иска да преговаря, защото се нуждае от подкрепа. Той е подложен на силен икономически натиск и всеки сигнал, че ЕС продължава да гледа на него като на партньор, би се оказал изключително ценен на финансовите пазари. Няма значение дали това ще бъде актуализирано митническо споразумение с Турция, за което се настоява от години, някакъв окуражаващ сигнал в преговорния процес с Анкара или поредната финансова инжекция от Брюксел за милиарди евро.

Напоследък зачестиха признаците, че турският президент вече не държи така здраво юздите на властта. Победата на опозицията в Истанбул и основаването на нови партии от бившия турски премиер Ахмет Давутоглу и от бившия министър на икономиката Али Бабаджан са само два от примерите за това. Бабаджан критикува най-вече заплахата за човешките права и лошото икономическо положение в Турция. Ако подобни формации успеят да отнемат дори и само няколко процента от подкрепата за управляващата ПСР, това може да се окаже и началото на края на Ердоган. Но турският президент няма да се предаде без бой и сега гледа с надежда към ЕС.

Сирийските бежанци са заложници на Ердоган

Той държи в ръце едно силно оръжие - съдбата на три и половина милиона сирийски бежанци, които се намират на турска територия. За да покаже на Брюксел колко висок е залогът в тази игра, Ердоган от време на време пуска в ход дребни трикове: ту броят на мигрантите, стигащи до гръцките брегове, необяснимо ще се увеличи, ту ще започне кампания за изтласкване на нерегистрираните сирийски бежанци в региона на бойните действия.

Турският президент иска от САЩ помощ, за да бъде създадена зона за сигурност в североизточните кюрдски райони на Сирия, която да поеме поне половин милион бежанци от района на Идлиб. Но нещата не се подреждат както иска Ердоган - нито Вашингтон, нито Москва са готови да го подкрепят в това начинание. А опитът му да настрои един срещу друг двамата големи играчи в района претърпя провал.                                                          

Така му остават само европейците, които в тази геополитическа игра са по-слабият партньор, тъй като са по-нерешителни и не така безцеремонни. И Ердоган нe се свени да ги изнудва с помощта на сирийските бежанци. Той знае отлично, че през 2015 г. ЕС изпадна в тежка политическа криза, защото популистите се възползваха от големия брой бежанци, за да подклаждат национализъм и страхове у хората. Той знае и друго: заплахата, че отново ще отвори границите и ще пропуска бежанците към Европа, предизвиква нервни спазми в Брюксел.

Последната решителна военна битка в Сирия и избиването на хора в района на Идлиб остават някак встрани от вниманието на европейците. Хората просто се умориха да проявяват състрадание. Но тръгнат ли бежанските потоци отново, ЕС ще трябва да е наясно какво смята да прави. И ако не иска тези хора да идват в Европа, е длъжна да им предложи закрила и сигурност на някои друго място.

Европейците спешно се нуждаят от стратегия

Зоната за сигурност, искана от Ердоган, не е решение, защото турският президент се интересува основно от това да установи военен контрол над кюрдските райони. И защото той вече нито желае, нито е в състояние да поеме организацията и снабдяването на огромния брой пристигащи сирийски бежанци. Тук обаче и европейците са в дълг: те трябва да решат най-накрая каква позиция ще заемат в тази криза. Ако им е останал някакъв хуманизъм, трябва да се включат в преговорите и да решат какъв ще бъде техният принос и докъде ще се простира сътрудничеството им с турския президент.

Това е сериозна външнополитическа дилема: от една страна ЕС не иска да крепи разпадащата се власт на Ердоган, но от друга - не може да остави въпроса за съдбата на сирийците единствено в ръцете на Ердоган или на американците. Брюксел обаче е изцяло погълнат от театъра с Брекзита, смяната на караула в европейските институции и други ежедневни проблеми на общността. А далеч по-голямата драма край сирийско-турската граница остава почти незабелязана. Опасно ще е, ако и сега европейците реагират, чак когато стане прекалено късно. Тогава те отново ще се окажат безсилни да се противопоставят на Ердогановите опити за изнудване. Подобно развитие е лошо както за сирийските бежанци, така и за европейската политика спрямо Турция.