Екип от американски астрономи е идентифицирал най-масивната неутронна звезда, регистрирана някога. Според тяхното изследване, публикувано в списанието Nature Astronomy, звездата, кръстена като J0740 + 6620, е б
ила открита на около 4600 светлинни години от Земята.
Масата й е 2,14 пъти по-голяма от тази на Слънцето, но е концентрирана в сфера с диаметър около 25 километра. Тези измерения биха могли да дадат представа за това колко масивен и едновременно - компактен може да стане един обект, без да се превърне в черна дупка, според учените.
Неутронните звезди се образуват, когато големи звезди избухнат и се сринат до малки сфери. Тези обекти са най-плътните звездни останки, които познаваме, след черните дупки.
J0740 + 6620 е пулсар, специален вид неутронна звезда, който излъчва светлинни лъчи на радиация от своите магнитни полюси. Тъй като тези полюси са ориентирани към Земята, учените могат редовно да наблюдават звездата като космически „маяк", въпреки огромното разстояние, което я отделя от нашата планета.
Пулсарът има другарска звезда, за която учените смятат, че е бяло джудже, друг вид звезден остатък, който не е толкова плътен като неутронните звезди или черните дупки. Екипът от астрономи наблюдава тази бинарна система от 2014 до 2019 г., използвайки телескопа Green Bank в Западна Вирджиния (САЩ).
Изследователите успяха да изчислят масата на пулсара поради взаимодействията му с неговия спътник - бяло джудже. Тъй като двата обекта обикалят около себе си, тяхната огромна гравитация деформира пространството около тях, което изкривява лъчевите импулси, излъчвани от J0740 + 6620.
Светлината на пулсара пътува малко по-далеч в резултат на това изкривяване, което е феномен, наречен „Закъснение на Шапиро", кръстен на астрофизика Ъруин Шапиро, който го описал за първи път през 1964г.
Екипът използва това фино забавяне във времето, за да оцени масата на бялото джудже, което от своя страна им позволи да изчислят масата на пулсара, разкривайки, че J0740 + 6620 е най-голямата неутронна звезда, досега известна на учените.
