Нашата съдба зависи повече от мощни безлични сили, отколкото от хората, но има моменти, когато лидерите могат да се възползват от възможността да повлияят на хода на събитията. Или да я пропуснат. Тази седмица е такъв момент, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Финансови министри, централни банкери и ръководители на основните международни икономически институции се събират във Вашингтон за годишните срещи на Световната банка и МВФ. Междувременно ръководителите на правителствата от ЕС ще проведат среща на Европейския съвет в Брюксел.
Такива събирания обикновено включват в най-добрия случай постепенно вземане на решения. Но понякога те излизат с важни резолюции или сигнали за колективна ангажираност към определена насока на политиката, която може да промени очакванията, които ръководят икономиките и пазарите. Пример е как срещата на върха на Г-20 през април 2009 г. в Лондон спомогна за стартиране на възстановяването след кризата, като обеща да преследва експанзионистична макроикономическата политика и да избегне протекционизма.
Днес задълбочаващото се глобално забавяне е очевидно, особено в търговията и инвестициите. То е предизвикано от поредица удари върху икономическата активност. Преди всичко от търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп, но също така от Brexit и широко разпространената съпротива срещу експанзионистичната политика. Заедно те подкопават доверието в тези, които взимат инвестиционни решения, засягайки както настоящото търсене, така и бъдещото предлагане.
И трите са самопричинени политически грешки, отразяващи странна смесица от неоправдана излишна храброст и пораженчество вместо по-силни действия. Но промяна в курса на политиката може да възстанови голяма част от загубеното доверие на бизнеса.
Дори самите сигнали за такава промяна могат да направят чудеса, както показва скорошното поведение на паунда. Британската валута преживява бурни времена, но стойността й се повиши с почти 5 на сто за по-малко от седмица, след като надеждите за организиран Brexit бяха разпалени. Един по-голям завой към по-рационални глобални политики би могъл по подобен начин да повиши оптимизма относно разходите на потребителите, възнагражденята, които работодателите плащат, и инвестиционните решения, които ще определят производителността на бизнеса и на целите икономики.
Така че наградите чакат, ако лидерите могат да използват срещите тази седмица, за да покажат, че могат да очертаят нов курс. Най-добрата възможност е свързана с Brexit. Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън се отдалечи много от ранното си отхвърляне на сделка с ЕС, почти достигайки до позицията на Тереза Мей. Ако той предприеме малко повече за справяне с вътрешните противоречия на Великобритания и опасенията на ЕС по отношение на Северна Ирландия, Европейският съвет би могъл да одобри сделка за Brexit, когато се срещне в четвъртък.
Междувременно във Вашингтон финансовите министри и централните банкери биха могли да посрещнат подобаващо Кристалина Георгиева, новият управляващ директор на МВФ, с по-силен ангажимент за стимулиране на съвкупното търсене.
Перспективата за търговски мир между САЩ и Китай обаче е много по-нереалистична. Говоренето на Тръмп за „мини-сделка“ с Китай е по-скоро само реклама. Но дори то подкрепи финансовите пазари, преди те да бъдат охладени от предпазливата реакция на Пекин към предварителното споразумение, показвайки, че по-солидните сигнали за сделка, колкото и да е ограничена, могат да засилят другите причини за оптимизъм.
Световните лидери сега имат още повече възможности да изтръгнат инвеститорите от песимизма им.
Миналата седмица ОИСР обяви пробив в плановете за реформа на международната корпоративна данъчна система. Срещите на Световната банка и МВФ са първата голяма възможност за финансовите министри да я одобрят и да дадат тласък на по-нататъшните разговори.
Това би повишило очакванията за решаване на проблем, който от години тормози правителствата. Показването, че нормотворческото сътрудничество, все още може да бъде осъществено, ще послужи като лекарство срещу несигурността, породена от разпадането на мултилатерализма.
Същият сигнал може да бъде изпратен чрез силен и съгласуван отговор от икономическите регулатори на доклада на Г-7, който ще бъде представен в четвъртък, относно иновациите в цифровите разплащания, като например плановете на Facebook за валутата Libra. А в Брюксел ЕС може да докаже своята стойност като двигател на стабилност и растеж, като придвижи напред кандидатурите за членство на Албания и Северна Македония.
Рядко толкова основни въпроси на политиката се появяват наведнъж, камо ли в момент, когато мощен отговор може да даде на икономиката толкова необходимия тласък. Ако лидерите не успеят да грабнат тази възможност, те ще бъдат първите, които ще съжаляват за това.
