Капитализмът в неолибералния си вариант е изчерпан: финансовите акули не искат да губят от печалбите си, а  основната тежест на дълговете се прехвърля на пенсионерите и бедните. В Стария свят броди призракът на „Европейската пролет“ и противниците на капитализма обясняват  на хората как се унищожава живота им –  статия на португалски икономист Guilherme Alves Coelho.

Добре известният израз, че всеки народ има такова правителство, което заслужава – не е толкова верен. Хората могат да бъдат измамени и главите им размътени с агресивна пропаганда, формираща модели на мислене, а след това лесно да бъдат манипулирани. Лъжите и манипулациите  днес са във вида на оръжия за масово унищожение и потискане на хората и са толкова ефективни, колкото и традиционните методи за водене на война. В много случаи, те се допълват взаимно. И двата метода се използват за постигане на победа на изборите и унищожаване на непокорните държави.

Има много начини за обработка на общественото мнение, в които идеологията на капитализма е била приземена и сведена до митове. Това е комплекс от фалшиви истини, които повтаряни милиони пъти в продължение на много поколения са се превърнали в неоспорима истина.

Те са предназначени да представят капитализма като надежден  и заслужаващ подкрепата и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и пропагандират с медийни инструменти, образователни институции, семейни традиции, от представители на църкви и др. Ето и най-разпространените митове.

Мит 1. При капитализма всеки може да стане богат,  ако работи много и добре.

Капиталистическата система автоматично ще обезпечи на човека богатство, ако той работи добре. У работника несъзнателно се формира илюзорна надежда, но ако тя не се реализира,  след това той трябва да обвинява само себе си. В действителност, в условията на капитализма, вероятността за успех, без значение колко много може да сте работили, е като лотария.

Състоянията, с редки изключения, не се създават с усилена работа, а са в резултат на измами и липса на разкаяние у онези, които имат  по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от усилена работа, която, заедно с малко късмет и добра доза вяра,  зависи само от способността за предприемачество и конкурентоспособност на всеки. Този мит  образува около себе  си система, на която се опира. За това работи и религията, особено протестантската.

Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички

Натрупаното богатство в ръцете на малцинството, рано или късно ще се преразпредели  между всички. Целта е да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, без да му се задават въпроси как го е направил. При това се поддържа надеждата, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и отдаденост.

В действителност още Маркс прави извода, че крайната цел на капитализма не е разпределението на богатството, а  неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богатите и бедните в последните десетилетия, особено след установяването на върховенството на неолиберализма, доказа точно обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на „социалните грижи“ в следвоенния период, и е работил върху основната задача – унищожаването на социалистическите страни.

Мит 3. Всички сме в една лодка

В капиталистическото общество няма класи, така че отговорността за провалите и кризите също пада върху  всички, и следователно всички трябва да  плащат. Целта е да се създаде комплекс за вина у  работниците, което позволява на капиталистите да  увеличават  приходите си, а  разходите да прехвърлят на народа.

В действителност, отговорността е изцяло на елита, състоящ се от милиардери, който подкрепя властите и се винаги се радва на големи  привилегии в данъчното облагане, търгове, финансови спекулации, офшорни зони, шуро-баджанащина и т.н. Този мит се налага от елитите за да избегнат отговорността за тежкото положение на народа и да се вмени на него задължението да плати за грешките.

Мит 4. Капитализмът – това е свобода

Истинската свобода може да се постигне в условията на капитализма, с помощта на така наречената „пазарна саморегулация.“ Целта е да се направи нещо като религия от капитализма, където е всичко се приема само на доверие, и да се лишат хората от правото на участие при вземането на макроикономически решения.

Наистина, неограничена свобода при вземането на решения – това е пълна свобода, но тя е дадена само на един тесен кръг от силните в света, а не на хората, дори и не и на структурите на властта. По време на срещите на върха, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати, ръководителите на големите компании, банки и мултинационални корпорации  вземат важни финансови и икономически решения в  стратегически и средносрочен план.

Пазарът   по този начин не се саморегулира, той е манипулиран. Този мит е бил използван за оправдаване, например, намесата във вътрешните работи на не-капиталистическите страни, като се основава на твърдението, че те нямат свобода, а  има правила.

Мит 5. Капитализмът – това е демокрация

Само при капитализма има демокрация. Този мит, който плавно следва от предишния, е създаден, за да се предотврати обсъждането на други модели на социална организация. Твърди се, че всички те  са диктатури. Става дума за присвояването на  капитализма на такива понятия като свобода и демокрация, като по този начин се изкривява  тяхното значение.

В действителност, обществото е разделено на класи, а богатите, които са свръхмалцинство, доминират над всички останали. Тази  капиталистическа „демокрация“ не е нищо друго, освен прикрита диктатура, а „демократичните  реформи“ са обратния процес за постигане на напредък. Подобно на предишния, този мит също така служи като извинение да се критикуват и атакуват не-капиталистическите страни.

Мит 6. Избори – синоним на демокрацията

Изборите са синоним на демокрацията, която, всъщност, така  се ограничава. Целта е да се клеветят и демонизират и за да се предотвратява  обсъждането на други политически и избирателни системи, в които лидерите  се определят от различни от буржоазните,  избори, например, в зависимост от възрастта, опита, популярността на кандидатите.

В действителност, тази  капиталистическа система манипулира и подкупва , гласът е условен термин, а изборите – само формален акт. Този прост факт, че винаги изборите  печели представител на буржоазното малцинство,  демонстрира тяхната непредставителност. Митът, че там, където има  буржоазни избори, има  демокрация, е един от най-вкоренените , приемани за даденост, дори в някои леви партии и сили.

Мит 7. Редуването на власт на партиите е наличие на  алтернатива

Буржоазните партии, които периодично се заместват във властта  имат алтернативни платформи. Целта е да се увековечи  капиталистическата система в рамките на управляващата класа, да се захранва мита, че демокрацията се свежда до избори.

В действителност е очевидно, че системата на двупартийно или многопартийно парламентарно  устройство – това е еднопартийна система. Това са две или повече фракции в една политическа сила, те се сменят  една след другa, симулирайки партии с алтернативна политика. Хората винаги ще изберат  агент на системата, защото са убедени, че това не е така. Митът, че буржоазните партии имат различни платформи и дори са опозиционни, е един от най-най-важните, той постоянно се обсъжда, за да може капиталистическата система да работи.

Мит 8. Избраният политик представлява гражданите и следователно може да вземе решение  вместо тях

Политикът  след изборите вече е с правомощия, дадени му хората, и управлява както си иска. Целта на този мит е да се захранват хората с празни обещания и да се скрият реалните мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният не изпълнява това, което е обещал, или, още по-лошо, започва да прилага недекларирани мерки, често  противоречащи на декларираните и дори неКонституционни.

Често такива политици, избрани с активно малцинство, в средата на мандата си достигат минимална  популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до промяна на политиката по конституционен път, напротив, води до дегенерация на капиталистическата демокрация в реална или прикрита диктатура. Системната практика за фалшифициране на демокрацията при капитализма, е една от причините за нарастването на броя на тези, които не гласуват.

Мит 9. Няма алтернатива на капитализма

Капитализмът не е съвършен, но това е единствената възможност за икономическа и политическа система, и следователно най-подходящата. Целта е да се избегне изучaването и публичност на всички други системи и методи, включително силовите, за отстраняване на конкуренцията.

Всъщност, има и други политически и икономически системи, както и най-известната – научния социализъм. Дори в рамките на капитализма, има варианти на южноамерикански „демократичен социализъм“ или европейски „социалистически капитализъм.“ Този мит е предназначена да плаши хората, за  да се предотврати обсъждането на алтернативи на капитализма и да се гарантира единодушие.

Мит 10. Икономията генерира богатство

Икономическата криза се дължи на излишък от твърде много облаги за работещите. Ако те се  отстранят, това ще спести разходи на  държавата и страната ще стане богата. Целта – да се прехвърлят на   публичния сектор, в това число и на  пенсионерите, отговорностите за изплащането на дълговете на капиталистите.

Да се заставят хората да приемат бедността с аргумента, че това е само временно. Той е предназначен също така да улесни  и приватизацията на публичния сектор. Хората се  убеждават, че се икономисва за „спасение“, без да се споменава, че това се постига с  приватизацията на най-печелившите сектори, чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до намаляване на държавните приходи и до намаляване на обезщетения, пенсии и облекчения.

Мит 11. Колкото по-малко държава, толкова по-добре

Частният сектор управлява по-добре от обществения. Целта е  да „подслади хапчето“ за икономии, за да се улесни приватизацията на активи и услуги. Това допълва предходния мит. В действителност, като правило, ситуацията  след приватизацията винаги е по-лоша за работниците заради повишения натиск върху данъкоплатеца, а  обезщетения и пенсии се намаляват.

От капиталистическа гледна точка  управлението на публичния сектор е просто възможност за бизнес. Капитализмът няма нищо общо със социалната справедливост. Този мит е един от най-„идеологическите“ митовете на нео-либералния капитализъм. Страната трябва да се управлява от частния бизнес, а правителството само да го подкрепя.

Мит 12. Настоящата криза на капитализма е  краткосрочна и ще бъде решена за доброто на хората

Настоящата финансова и икономическа криза е нормална циклична криза на капитализма, а не на системата, и няма да доведе до нейния крах. Целта, на първо място, е финансовият капитал, който се е превърнал в лихвар – да продължава да плячкосва държавата и използва хора. Това е и средство да остане на власт.

Само че в действителност, и според Маркс, това което се случва днес, е системна криза на капиталистическата система, което означава растеж  на противоречията между общественото производство и частното присвояване на печалбата, и е неразрешима. Някои капиталистически теоретици, включително „социалисти“ и  социалдемократи твърдят, че капитализмът ще бъде в състояние да оцелее, ако се промени.

Те твърдят, че кризата се дължи на грешки на политици, алчни банкери и спекуланти, или на липса на идеи у лидерите и механизми за разрешаване на конфликти. Само че това, което виждаме днес – е постоянно влошаване на стандарта на живот на хората, без никаква надежда за подобрение. Капитализмът умира, но това ще бъде бавен процес с големи лишения за хората. Нашата задача е да допринесем за неговото отстраняване.

Infomaks