„Колкото по-малко време прекарват лидерите заедно, толкова по-малка е вероятността да има опустошителни сцени, които биха могли да дестабилизират НАТО и да увеличат враждебността. …
Това означава, че всеки от 29-те лидери ще има официално само шест минути време за разговори.”
Цитатът е от статията на английския „Таймс”.

Според редакционното виждане различията между възгледите на лидерите на страните от Атлантическия пакт са толкова дълбоки, че срещата, която може би ще се опита да ги сближи, би била изложена на риска да ги задълбочи.

Според мен най-сериозния проблем се нарича Ердоган. И той вече се хронифицира, при това не само заради руските ракети С-400.
Различията останаха и след днешната му четиристранна среща с ръководителите на Англия, Франция и Германия. Непосредствено преди отпътуването си за Лондон Ердоган повтори заклинанието си, че ще блокира защитата на Полша и прибалтийските страни, ако НАТО не обяви кюрдската съпротива за тероризъм.
Турският президент посочи, че снощи (вчера вечерта) е разговарял по телефона с полския си колега Анджей Дуда, който му е предложил разговор в кулоарите на срещата на НАТО с ръководителите и на трите балтийски държави – Естония, Литва и Латвия.
– Казах му, че много ще се радвам. Но ако нашите приятели в НАТО откажат да признаят (кюрдската милиция в Сирия Сили за защита на народа) за терористична организация (. . .), тогава, съжалявам, ще се противопоставим на всички предложени за приемане мерки.

Ердоган откри „приятелски огън” и по Макрон. Турция обвини Макрон, че подкрепя тероризма заради съгласието му да разговаря със сирийски кюрдски политик, когото Анкара смята за член на екстремистка групировка.
– Трябва да проверите дали не сте в мозъчна смърт. Турция да бъде изритана от НАТО или не, как ви изглежда това? Имате ли правомощия да вземете такова решение?”
(бел.: Ердоган е Троянски кон. Както вече съм коментирал нееднократно, нямам основание да се съмнявам в споделеното от двама български разузнавачи, работили с агента, преди да го предадат на руските им “другари”)

Появиха се и други различия

Тръмп заяви саркастично, че много от бойците на “Ислямска държава”, задържани в Близкия изток, произхождат от Франция, Германия и Великобритания.
“Искате ли няколко симпатични бойци на “Ислямска държава”? Мога да ви ги дам”, обърна се президентът на САЩ към френския си колега.
Макрон изглежда не оцени хумора, отбеляза по този повод АП.
Френският президент в съвсем друг дух подчерта, че проблем номер едно обаче не са чужденците, били се за “Ислямска държава”, а довършването на войната срещу организацията.
Репликата на Тръмп беше повече от остра и иронична.
– Затова той е велик политик, защото това беше едно от най-великите избягвания на въпроса, което някога съм чувал и това е окей.

Освен това президентът на САЩ Доналд Тръмп атакува директно френския си колега Еманюел Макрон по повод определението му за “мозъчната смърт” на НАТО.

-Смятам, че това е много оскърбително” – каза Тръмп на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. – Това е едно много, много злобно изявление по адрес на 28 държави. Никой не се нуждае от НАТО повече от Франция.
Обаче Макрон след срещата си с генералния секретар Столтенберг отново потвърди констатацията си и изрази съжаление, че последните две срещи на върха на алианса са били посветени единствено на начини да се облекчи финансовата тежест за САЩ.
В същото време “стратегически въпроси за мира в Европа, отношенията с Русия, темата с Турция или кой е врагът (на НАТО) не бяха решени”, заяви френският президент, без да спомене за тежкия спор относно позицията към кюрдите.

Двамата обаче намериха и допирни точки. Ето какво каза Макрон:
– Франция, Германия и другите европейски страни са застрашени сега от нови руски ракети. Не бива да демонстрираме никаква наивност по отношение на Русия, но не мисля, че статуквото е най-доброто решение.
В тази връзка той обвърза евентуални разговори с Кремъл с други – Нужен е напредък по въпроса с конфликта между Русия и Украйна.
Тръмп го подкрепи
– Мисля, че срещите с Русия и Украйна са много важни. Възможно е да бъде постигнат сериозен прогрес. Нужен им е мир, защото се бият от доста дълго време. Мисля, че има големи шансове това да стане.

Напрежения има и между др. държавни ръководители.
Немският канцлер Ангела Меркел също нападна Макрон и се обяви срещу констатацията му една страна. От друга обаче тя е категорично срещу атаката на Тръмп по повод ниския военен бюджет на Германия.

Нарастна и напрежението между Гърция и Турция.
Гърция отлага до ново решение поредния кръг от диалога с Турция по мерките за изграждане на доверие на военно равнище, който трябваше да се проведе този месец в гръцката столица, съобщи вестник „Катемарини”

Генералният секретар Столтенберг в свои интервю се опита да намери баланса между някои от различните гледни точки.
– Не определяме Русия по този начин (като враг на НАТО, бел.). Просто ще отвърнем в случай на нужда. Трябва да сме сигурни, че онова, което видяхме в Украйна – инвазия на Русия срещу неин съсед, не може да бъде повторено срещу един член на НАТО.
Това каза той не само в интервюто си пред полското издание “Жечпосполита”, и но и в изявления за германския вестник “Зюддойче цайтунг”, испанския “Паис”, италианския “Соле 24 оре”, гръцкия “Катимерини” и датския “Юланд постен”.

За гръцко-турските противоречия Столтенберг посочи, че те не могат да са предмет на обсъждания в НАТО поради Устава му от една страна, а от друга – заради това, че са предмет на конкретна политика на двете държави между тях самите.

В чест на правителствените и държавни ръководители на страните от алианса прием в Бъкингамския дворец даде кралица Елизабет Втора. Лидерите след това отидоха на вечеря на „Даунинг стрийт” 10, дадена от домакина – британския премиер Борис Джонсън.
Работната сесия в сряда ще е в голф клуб в покрайнините на Лондон.

Карен Донфрийд, президент на мозъчния тръст “Германски Фонд Маршал”, каза, че 29-те съюзници от НАТО очакват тази среща “с лошо предчувствие”.
“Малцина очакват тази среща да бъде едновременно обединяваща и да спре растящите пукнатини в спойката. Лидерите на алианса носят отговорността за формулирането на общата цел и запазването на смисъла за съществуването на НАТО. Ако те не направят това, Владимир Путин ще вдигне тост в Москва за хилавото състояние на 70-годишния алианс”, каза тя, визирайки руския президент

Какво е решено?
.
Въпросът с военните бюджети изглежда вече предрешен. Целта е до 2024 г. те да достигнат 2 процента от БВП на всяка страна членка. За девет страни се прогнозира, че ще изпълнят целта за тази година и това са САЩ, Гърция, Великобритания, България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния.
Според нови данни, публикувани в петък, европейските съюзници и Канада ще отпуснат освен това допълнителни 130 милиарда долара за бюджетите си за отбрана до края на 2020 г., като 20 процента от това увеличение ще се пада на Германия, критикувана от Тръмп, че не харчи достатъчно за отбрана. Очаква се до 2024 г. да бъдат добавени допълнителни 400 милиарда долара.

Изглежда вече е решена и общата позиция към Китай

“Китай разполага с втория по големина бюджет за отбрана в света и има много нови и съвременни възможности, сред които ракети с голям обсег, които могат да достигнат до всяка точка в Европа и Съединените щати”, подчерта Столтенберг няколко часа преди началото на срещата на върха на НАТО в Лондон по случай 70-ата годишнина на алианса.
Лидерите на 29-те страни членки на НАТО се очаква да подпишат утре съвместна декларация, признаваща “възможностите и предизвикателствата”, поставяни от Китай.
Планира се те да одобрят и доклад, съдържащ план за действие на НАТО спрямо Пекин.
“Целта не е да бъде създаден нов противник, а да анализираме, разберем и отговорим по балансиран начин на предизвикателствата, които поставя Китай”, категоричен бе Столтенберг.
Пекин е обвиняван в извършването на кибератаки срещу Европа и в индустриален шпионаж, което може да се отрази на сигурността на държавите от алианса, изтъкна генералният секретар. Според Столтенберг “трябва да отчетем факта, че Китай се приближава към нас в Арктика, Африка и Европа, където прави огромни инвестиции в нашите инфраструктури, и в киберпространството”.

Ракетите

Решен изглежда и въпросът за ракетите със среден радиус. Предполагам, че в Декларацията от срещата ще им бъде отделено специално място с призив за преговори.
– Положението с ядрените оръжия не е добро. Сложихме край на Договора за ракетите със среден обсег, защото насрещната страна (Русия) не го спазваше, но тя иска да сключи договор и ние също го искаме! – заяви Тръмп. – Трябва да го кажа, Русия иска да сключим сделка за контрола на въоръженията. Русия много иска да постигнем сделка за контрола на ядрените оръжия. Сигурно ще включим също и Китай. Можем да го включим по-късно, а можем и сега!

Така се потвърди мой анализ преди година, че вероятно излизането на Русия и на САЩ от този договор цели да накара Пекин да седне на масата на преговорите за своята ядрена програма. Защото не може двете велики ядрени сили да не разработват и не разполагат такива ракети, а третата ядрена сила в света да го прави с нарастващи темпове.

Моето мнение:
НАТО – АЛИАНС НА СПОРЕЩИ
СРЕЩУ АЛИАНС НА ВРАГОВЕ

Европейският съюз и НАТО са най-големите геополитически проекти на втората половина на XX век, които спряха световните войни и гарантираха просперитет на обществата, членуващи в тях.

Но и двата съюза изживяват тежка криза на идентичността си.
В момента първият съюз (ЕС) е спрял на някаква междинна спирка и сякаш изчаква да премине покрай него влака на времето, вместо да го изпревари.
Сега и НАТО вероятно е потеглил на път към същата тази спирка. Вярно е, че общите фрази и кухата риторика могат да прикрият различията или да ги загладят до приемлив за общественото мнение вид. Но НАТО не е ПиАрагенция, а средство за сдържане – геостратегическо и военно, както и за противодействие, ако се наложи.

Защото политически съюз, призван да пази глобалният мир, ако се изпразва от военното съдържание, е говорилня! Същата като ООН. Ефектна за пропаганда, но иначе безполезна.

Проблемът е, че НАТО все повече се превръща в алианс на каращи се, докато срещу него вече се формира световен алианс на врагове.
Естествено нито Русия, нито Северна Корея, нито Китай, нито джихадистката империя, нито др. скрити или бъдещи противници ще сключат някакъв открит военен съюз срещу него. Но всички те преследват еднакви стратегически цели – разпадане на Атлантическия пакт. А еднаквите цели създават съмишленици – дори и без да си стискат за тази цел ръцете.

Вторият проблем пред НАТО е, че до края на Студената война той беше преди всичко откровен военен съюз – с акцент и приоритет върху военното!
Политическият диалог в него практически нямаше място, защото волята на членуващите държави беше напълно еднопосочна, напълно идентична. Затова сега диалогът и постигането на резултати от него се оказаха проблем.

ПЪРВИ ПУКНАТИНИ

Именно затова веднага с края на Студената война се появи първата сериозна пукнатина, показваща липсата на политическото в НАТО и бъдещите проблеми.

Тази първа пукнатина се казваше „Пустинен щит” и Пустинна буря” – реакцията срещу окупирането на Кувейт от армията на Саддам Хюсеин. Например редица членки на НАТО подкрепиха резолюция на Франция в ООН, обвързваща този конфликт с решаването на другите конфликти в региона, докато други реагираха остро срещу нея.
В крайна сметка НАТО не участва широко във войната срещу Сададам Хюсеин, макар че бяха засегнати не само американски интереси, но и жизнено съществени и важни стратегически европейски интереси. (Европа зависеше и зависи и сега от вноса за близкоизточния нефт несравнимо повече от САЩ). Победата спечелиха САЩ и Великобритания с подкрепата на Франция, като редица държави се включиха чисто символично.

Втората пукнатина зейна покрай възпирането на авантюрите на югославския диктатор Слободан Милошевич.

Третата пукнатина вече я видяха всички.
Във втората война в Залива през 2003 г., която свали от власт Саддам Хюсеин, различията не само отново се проявиха, но за първи път изгряха в драматична форма и то открито. Например Турция категорично отказа използването на базата Инджерлик и нейната територия за каквито и да е цели на тази война.

Според мен НАТО беше създаден с три цели: първата е да стане инструмент срещу СССР (популярната и не най-важната, понеже тежестта на противодействието на СССР се носеше практически само от САЩ)), втората, далеч по-важна и най-съществена цел беше да е гаранция срещу евентуална комунизация на Западна Европа, ( което практически не се коментирало никога и никъде), а третата е да положи основите на обединена, съюзническа Западна Европа без опасност от нови взаимни войни.

Затова след рухването на комунизма инструментът НАТО се девалвира като пособие за тези три цели, като в третата цел беше заменен от инструмента ЕС (създаден през 1992 г. с договора от Маастрихт – веднага, на следващата година, само 43 дни след разпада на СССР). САЩ също започнаха да разграждат НАТО чрез така нар. “коалиции на желаещите”.

Бъдещето?… 
А сега се оказва, че НАТО трябва да се реабилитира и в трите си цели.
В първата – заради реваншистките стремежи на Кремъл да възстанови своята предишна империя.
При втората старата роля на гаранция срещу комунизма сега трябва да се трансформира в гаранция срещу хибридното влияние, хибридната война и евентуалното хибридно подчинение на някоя държава.
Третата функция може да остане за ЕС, вкл. и за негова съвместна военна организация, което да разтовари САЩ за другите им ангажименти по света от една страна, а от друга – да е сигурен инструмент за избягване на войни между съседите в Европа.

В политиците обаче не виждам и помен от такива идеи, вкл. и в реформатора Макрон. В общи линия насоката им е да следват стария коловоз, като само се осъвремени влаковата композиция и се добави втори локомотив към нея (този на икономиките на ЕС)
А КОГАТО СЕ ОТКАЗВАТЕ ДА ИЗБЕРЕТЕ БЪДЕЩЕТО СИ, СЪБИТИЯТА ГО ИЗБИРАТ ВМЕСТО ВАС.

Григор Лилов