Насилственото многообразие за сметка на голямата история нанася поражения на продажбите в индустрията на комиксите и разделя феновете. Но внимавайте, всеки, който се осмели да критикува, рискува да бъде изхвърлен от бранша.

През есента на 2014 г. читателите на комиксите за американските супергерои се натъкнаха на нещо по-различно. Първият брой на „Непобедимото момиче-катеричка" на Марвел, показа един утвърден персонаж, странно променен в нахална млада жена, която ръси неприятни лафове за поп културата. Тя беше, груба, грозна – и умишлено лошо пропорционална. Книгата беше насочена към хипстерите, а не към феновете на Marvel.

Читателите не приеха героя, защото изглеждаше иронично като подигравка. Но тя се превърна във знаме на „многообразието" за Marvel.

Marvel Comics „търсеше да бъде политически коректен" и други промени скоро станаха очевидни в Marvel. Установените герои промениха раса или пол; женските герои станаха не-женствени; мъжките герои станаха по-малко героични; и броят на гей героите драстично се увеличи. По политически причини се променяха все повече и повече традиционни герои.

Новодошлите, пристигащи директно от филмите, бяха объркани да открият, че Хълк е корейски-американец, а Железният човек е чернокожо момиче. През последните години бе видян и афро-латино Човек-паяк, жена мюсюлманка като г-жа Марвел и черен Капитан Америка.

Стремежът към „разнообразяване" на комиксите беше странен, тъй като американските комикси вече бяха разнообразни; а читателите на комикси винаги са приемали новите герои с добри истории.

Нещо по-лошо беше, че изглежда, че новите писатели нямат способностите да пишат американски комикси за супергерои, жанр със специфични традиции и правила. За да се хареса на новата читателска аудитория, Marvel Comics нае млади жени автори на фантастики за възрастни, чиито основни теми са човешките отношения и драмата от живота - не много съвместими с героите от митовете, екшъните и трилърите.

Ноните антори не положиха никакви усилия да се съобразят с очакванията. Настоящият комикс за Джеймс Бонд (публикуван от Dark Horse) е написан от Vita Ayala и Danny Lore, две черни жени, които са съсредоточили историята си върху чернокож женски характер.

Феновете негодуваха за грубата промяна на историята от новите писатели и редактори, които вярваха, че са по-добродетелни от феновете. Междувременно всички критики към новите автори бяха отхвърляни.

Новите писатели и техните корпоративни поддръжници обвиниха критиците във фанатизъм и омраза. Създателите злоупотребяваха с феновете и надменно им казваха „тази книга не е писана за вас" и „не искаме парите ви." Marvel Comics и DC предоставиха работа на автори на свободна практика, които активно прогонваха потенциалните клиенти.

Новите автори отчуждиха редовните фенове, като същевременно не увеличиха значително потреблението от жени, по-млади читатели и не-бяла публика. Започна война между издателите на комикси и фенове.

До 2017 г. дългогодишните читатели вече се отегчиха от мъжествените жени, които се държат като мъже, от мъжете - слаби и глупави, а обикновените бели американци представяни като неми расисти. Те бяха депресирани от липсата на хетеросексуални връзки между героите. Те не харесваха нови герои, които се мотаеха наоколо или се държаха като дребни побойници.

В уебсайтове и видеоклипове, феновете отхвърлят политическата коректност и неуважението към професионалистите. В крайна сметка тези разнородни гласове формираха свободен съюз, наречен ComicsGate, критикуващ лошите комикси и създаващ общности в секции за видео коментари.

В индустрията, доминирана от няколко големи издателства, един-единствен дистрибутор и ограничена (и договорна) мрежа от специализирани търговци на дребно, политиката разруши отношенията между производителите и потребителите и дългосрочното доверие между тях.

Нарцисизмът на политическите активисти, липсата на надзор върху управлението и хищническите практики необратимо оскверниха американските супергерои и индустрията на комиксите.