Готовността на възрастните да слушат подрастващите, а не себе си, е знак за дълбока обществена криза на Запад.

Едуард Фелсентал, главният редактор на TIME, се похвали, че 16-годишната Грета Тунберг е най-младият избор на списанието за Личност на годината.

Щеше да е чудо, ако водещият природозащитник на околната среда не успее да получи поредната награда за публичност - но това сериозно тревожи.

Отминаха дните, когато TIME избираше възрастни мъже, като Мартин Лутър Кинг или Уинстън Чърчил за човек на годината на списанието (Адолф Хитлер също - наградата е за най-влиятелната, а не непременно най-добродетелната публична фигура).

Днес акцентът е върху младостта, а Грета Тунберг олицетворява всепризнатата „мъдрост на детето". Ето защо трима норвежки депутати побързаха да номинират Тунберг за Нобеловата награда за мир за 2019 г.!?!

Превръщането на една тийнейджърка в глобална съвест за изменението на климата се ръководи от императива за обръщане на връзката между възрастни и деца.

В целия западен свят авторитетът на зрялата възраст е в криза. Възрастността все повече се свързва с негативни качества, а възрастните хора се чувстват все по-малко способни да дават насоки на младите хора. Обратната страна на ерозията на авторитета на възрастните е тенденцията да се търсят млади хора за решения и отговори. Ето защо обезценяването на зрялото общество в зряла възраст съжителства с възхищението на предполагаемата мъдрост на децата.

Може би най-гротескното проявление на тази тенденция е спектакълът на политици и сановници, които внимателно слушат Грета по време на международни срещи на високо ниво. Гръмотевичните овации са гарантирани от самото появяване на този символ на инфантилизирана политическа култура.

При обявяването й за „Личност на годината" на TIME или предлагането на платформа за среща на световните лидери, децата в действителност са поканени да осъдят по-старото поколение. А Грета беше повече от готова да го направи. Темата за безотговорността на възрастните беше нейният най-често срещан рефрен - той се появи в лекцията й на срещата на върха на ООН по въпросите на изменението на климата още преди година, а и във всяка голяма реч, която произнесе през тази година.

„Тъй като нашите лидери се държат като деца, ще трябва да поемем отговорността, която те трябваше да поемат отдавна", каза тя през декември. „Трябва да разберем какво е направило с нас по-старото поколение, каква каша са създали, която трябва да почистим и да живеем с нея."

Зелените демонстранти лесно приеха дискурса за вината на възрастните. Плакатите, които декларират: „Ти ще умреш от старост, ние ще умрем от изменението на климата" и насочват пръста на вината към мърляви възрастни, които уж са отговорни за предстоящата ранна смърт на тяхното потомство. Наскоро плакат, който крещеше „Възрастните съсипват всичко. Спрете Brexit" по време на демонстрация срещу Brexit, показа, че духът на обвиняването на възрастни не е ограничен до проблема за планетарното унищожение.

Насърчаването на децата да въстанат срещу своите безотговорни старейшини е неизбежният резултат от обвиняването на възрастните. Ето защо ръководителят на политиката в университета в Кеймбридж реши да призове да бъде дадено право на глас на децата на шест години???. Професор Дейвид Рунчиман се застъпи за това предложение с мотива, че младите хора са „по брой превъзхождани" от възрастните хора и че това създава демократична криза, която трябва да бъде коригирана.

Очевидно, че обществото е в дълбоки проблеми, когато на шестгодишните деца ще е възложена отговорността за определяне на бъдещето на обществото.

Грета и други непокътнати младежки идоли осигуряват прикритие за съвсем-не-невинните елити, които могат да скрият, че им липсва смелостта на техните убеждения или способността да накарат другите да ги последват зад огнената реторика на младостта.

Кой има нужда от възрастни хора, които да ръководят нацията, когато децата са готови да поправят грешките, създадени от старите хора? Но това може да не се окаже лесното и оптимистично решение, за каквото се представя.

А тогава?