Зомби компаниите продължават да шестват в корпоративния свят, като групата им се разраства, пише за Financial Times Галя Велимухаметова, старши инвестиционен мениджър в Pictet Asset Management.

Броят на предприятията в индустриализираните страни, чиито разходи за лихви надвишават годишните им печалби - т.нар. „зомби компании“, както още са известни, достига ниво, невиждано след световната финансова криза. Bank of America Merrill Lynch изчислява, че има 548 от тези зомбита сред предимно богатите държави от ОИСР. За сравнение, най-високият брой по време на кризата беше 626.

Тези зомбита бяха поддържани живи с години чрез евтини разходи по заемите, за което допринесоха инвеститорите, преследващи каквато и да е доходност на фона на бичия пазар при държавните облигации. Това помага да се обясни защо днес има пет пъти повече зомбита, отколкото в края на 90-те години, когато лихвите бяха значително по-високи в световен мащаб.

Имотната група WeWork, която продължава да изсмуква все повече капитали, само за да се задържи на повърхността, трябва да бъде главното зомби. Но както се подчертава в скорошно проучване на Morgan Stanley, има много други големи компании с масивни дългове, които нямат достатъчно приходи, за да покриват лихвените си плащания, като Telecom Italia и базираната в Гърция лотарийна компания Intralot.

Броят се увеличава особено сред малките и средни американски фирми, в Европа и особено във Великобритания. Емблематични британски компании, залети от дългове, все по-често фалират, като икономическите последици от Brexit вероятно ще вкарат в затруднения "побратимите" на туроператора Thomas Cook.

Увеличаването на корпоративния дълг е естествено следствие от политиката на лесни пари на централните банки, които поддържат лихвените проценти на ниски нива. Лесно е да се види причината за нарастващата задлъжнялост в реалната цена на дълга. Разходите за заеми на компаниите, представени чрез коригираната спрямо инфлацията доходност на корпоративните облигации от еврозоната с инвестиционен клас, са около минус 1 на сто. Ситуацията е подобна в други части на света.

Корпорациите отговориха на тази среда, като оптимизираха източниците си на финансиране. Никъде това не е по-очевидно, отколкото в САЩ, където от 2009 г. насам компаниите са заели над 3,1 трлн. долара чрез дългови ценни книжа и заеми, като същевременно са изкупили обратно акции за 4 трлн. долара, според данните на Федералния резерв на САЩ.

В повечето филми за зомбита те все пак могат да бъдат убивани. Много компании могат да имат ужасен край, ако маржовете на печалба попаднат под допълнителен натиск поради търговски конфликт и общото глобално икономическо забавяне. Качеството на корпоративния кредит се влошава от десетилетия. През 90-те години средният рейтинг на агенцията S&P Global беше твърдо инвестиционен. Сега е само една степен над неинвестиционния.

Това представлява голяма грижа за здравето на борсите. Евентуален икономически спад увеличава перспективата за внезапна, драматична каскада от рейтингови понижения. Много големи инвеститори са ограничени да държат дълг само от инвестиционния клас, което означава, че ще трябва да продават вложенията си, които спаднат под него. Това би причинило сериозни разпродажби на сравнително неликвидния пазар на облигации с висока доходност, тъй като останалите купувачи ще се борят да поемат допълнителното предлагане.

Размиването на традиционните защити за инвеститорите прави внезапната криза още по-вероятна. През 2011 г. почти всички европейски корпоративни заеми бяха емитирани с твърди клаузи - минимални финансови прагове, които гарантират, че компанията ще може да изпълни задълженията си. Сега повече от 80 на сто от дълга, издаван от най-големите компании, се класифицира като „безклаузен“, предлагайки незначителна защита на кредиторите.

Тези, които инвестират в проблемни активи и специални ситуации, обръщат голямо внимание на факта, че 6 процента от европейските облигации с неинвестиционен рейтинг се търгуват на „проблемни“ нива, т.е. повече от 10 процентни пункта над доходността по държавните облигации, според Deutsche Bank. Съотношението бе едва 3% преди година. Подобно е положението в САЩ, където 9,3 на сто от книжата в базовия индекс на облигациите с висока доходност се търгуват на нивото на проблемните активи, спрямо 3,5 на сто през септември 2018 г.

В противовес на това повечето инвеститори в облигации изглеждат самодоволни. Средната доходност за облигация с неинвестиционен рейтинг в Европа е едва 3,1 на сто спрямо 1,9% преди година. Средната стойност за последните 20 години е много по-висока - 8,5 на сто.

Интервенциите на централните банки подпомогнаха корпоративния сектор през по-голямата част от последното десетилетие и може да продължат да го правят, докато инфлацията започне да нараства. Междувременно, разхлабването на фискалната политика и отслабването на търговското напрежение могат да стимулират печалбите.

Но когато един бизнес цикъл е в напреднал стадий като сегашния, шансовете за спад се увеличават. Има признаци, че кризата може да започне на пазара на корпоративен дълг.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова