Страните, участващи в гражданската война в Либия, се споразумяха за международен механизъм за разрешаване на конфликта. Участниците в срещата на върха в Либия в Берлин се ангажираха в неделя да се придържат към оръжейното ембарго на ООН и да прекратят военната подкрепа за страните в конфликта, предава DPA.

В допълнение се очаква засилване на международните усилия за наблюдение на ембаргото, става ясно от изявление на 16 държави и организации. В него се призовава за широка демобилизация и разоръжаване на милициите, а всяко едно нарушение на примирието трябва да бъдесанкционирано.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е доволна от резултатите от конференцията. Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и президентът на Русия Владимир Путин напуснаха доста бързо канцлерството, където се проведе конференцията.

В Либия се води гражданска война от падането на дългогодишния владетел Муамар ал Кадафи през 2011 г. Влиятелният генерал Халифа Хафтар се бори за властта с международно признатото правителство на министър-председателя Фаджис ал-Саррадш. Турция, която подкрепя Ал-Саррадш, наскоро реши да изпрати войници в Либия.

Лидерите на Турция, Русия и Египет, както и представителите на Катар и Обединените арабски емирства, които бяха на срещата, поддържат различни играчи в конфликта. Разнопосочни са и позициите на активни европейски сили като Италия и Франция. След срещата френският президент Еманюел Макрон обърна специално внимание на пристигащите в Триполи наемници от Сирия, изпратени от Турция в подкрепа на Сарадж. "Това трябва да спре," заяви той.

В заключителния документ се формулира нов политически процес, насочен към укрепване на централните институции и връщане към политическия процес, ръководен от Организацията на обединените нации. Реформа в сектора за сигурност трябва да възстанови монопола на държавата върху насилието, се казва в документа. Изисква се спазване на международното хуманитарно право и правата на човека. Конференцията също така призовава за прозрачно и справедливо разпределение на приходите от петрол в страната.

Как премина днешната среща

Единият все още липсва. Тъкмо пристигна турчинът Реджеп Тайип Ердоган и докато канцлерът Ангела Меркел и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш вече го посрещат,, той бързо сваля палтото си. Но нещата са такива, каквито са били винаги - руският президент Владимир Путин по принцип е последният, който се появява. За него това е въпрос на чест, с не по-малка тежест от Аурус „Сенат“ -неговия тежък руски луксозен седан, който идва чак от Москва. Той се дотъркаля до канцлерството само четири минути след Maybach -а ба Ердоган; така че руският протокол е удовлетворен.

Когато всички са вътре, по същество вече знаят какво ще излезе от срещата. Високопоставени служители преговаряха поверително в продължение на месеци, за последно - в събота. Последните спорни точки са разрешени, проектът за окончателната декларация е „свободен“, както го наричат ​дипломатите. Така че нито една от 55 точки не подлежи на резервация. Но това не означава, че не може да има проблеми.

Снимка: EPA/Guido Bergmann

На срещата присъстват големи егота – те се събират в канцлерството първо за задължителната „семейна снимка“, а след това - около кръгла маса. Всяко едно его може да взриви конференцията. Но това не се случва. Мощните мъже – освен Меркел само председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е единствената жена, се събраха да разрешат сериозен проблем.

И това е поне частично възможно, тъй като никоя от страните не вярва сериозно, че конфликтът ще бъде решен от самосебе си. Канцлерът Ангела Меркел говори за "политически импулс" за мир в Либия. Целта е да се сложи край на гражданската война, преди всичко да се спре притокът на оръжия. Това трябва да превърне крехкото примирие в истинско примирие. Предвиждат се сериозни санкции за нарушаване на ембаргото на ООН за оръжие, а милициите също трябва да бъдат обезоръжени.

Във всеки случай конференцията е историческа, независимо от резултата. Чрез нея един ден ще се изучава как е работила външната политика през 20-те години на 21 век, а именно не по коренно различен начин от политиката на великите сили на 19 век.

Така например двамата либийски противнициФайез ал Серадж и Халифа Хафтар първоначално са само маргинални фигури. Канцлерът и министърът на външните работи Хайко Маас се занимаваха с тях в срещи лице в лице преди началото на конференцията, но те не участваха в същинската среща. Кой колко ще говори на конференцията зависи не на последно място и от това кой колко е инвестирал в Либия. Престиж, пари, оръжие или дори войски. И никой на масата не се интересува само и единствено от мира в Либия.

Да вземем за пример президента Ердоган. Той се втурна на военна помощ за Ал Серрай, ръководител на международно признатото правителство. Не самоотвержена, но възнаградена със споразумение за експлоатация на природни ресурси в Средиземноморието, което пренебрегва интересите на Гърция. Да вземем за пример и владетеля на Кремъл Путин, за когото руските наемници се бият на страната на непокорния генерал Хафтар. Със сравнително малко усилия Путин се приближи малко по-близо до целта си – нито един конфликт около Средиземноморието да не минава без намесата на Русия Хафтар обаче има и други приятели.

Може би най-важният е Мохамед бин Заид ал Нахиян, престолонаследник на Абу Даби и заместник-главнокомандващ на въоръжените сили на Обединените арабски емирства. Без финансовата и военна подкрепа от страна на Емирствата Хафтар и неговите войски не биха стигнали до портите на Триполи.

Не на последно място успехът на Берлинската конференция зависеше и от отношението на арабския принц. След разговор с него лице в лице в събота Меркел обяви, че Обединените арабски емирства „активно и категорично подкрепят прилагането на резултатите от Берлинската конференция в Либия".