Революционните събития в Русия по време на Първата световна война се развили по следния начин: недостатъчната подготвеност на Русия за Първата световна война доведе до редица поражения и военни неуспехи; настъпва глад, нараства народното недоволство, започват масови протести, непрекъснати стачки и грабежи на хранителни складове и складове; революционното население започва създаването на Съветите.

Част от депутатите от разпуснатата от царя Дума се присъединяват към революционерите, в резултат на което царят е принуден да абдикира. Така приключва 300-годишното управление на династията Романови. Временното правителство идва на власт, водено от Керенски и княз Львов.

Продължават разногласията между временното правителство и Съветите относно продължаващото участие на Русия във войната. Повечето власти са в ръцете на болшевиките, които се застъпват за изтеглянето на Русия от войната, незабавното сключване на мира и осъществяването на дълбоки социални трансформации.

След като Ленин се завърна от изгнание, отряди работници и войници щурмуват Зимния дворец, който се охранявал от женски батальон. Това беше началото на Октомврийската революция, която промени хода на живота на всички жители на планетата.

Смъртта на Ленин доведе до политическа борба между привържениците на Сталин и Троцки. Според Сталин изграждането на социализма в Русия е било възможно, защото това е огромна страна с богати ресурси. Троцки обаче изложи тезата за постоянна революция, според която революция в толкова изостанала страна като Русия може да оцелее само ако революциите триумфират в най-напредналите страни на света.

Той твърдеше, че руснаците изостават толкова много, че са способни само на карикатура на комунизма. Победата в крайна сметка беше спечелена от Сталин. След експулсиране от СССР Троцки организира «Международната лява опозиция», а след като Хитлер дойде на власт, той създаде IV Интернационал. Троцки заминава за Мексико, където умира от ръцете на Рамон Меркадер, твърде тъмна историческа фигура.

Петя Паликрушева, превод и редакция