Скорошно решение на Върховния съд на САЩ позволява на администрацията на Тръмп да започне да отказва зелени карти на имигрантите, които могат да станат икономическо бреме за обществото. Съдиите не казаха нищо за достойнствата на такава промяна в политиката, но това не означава, че останалите не можем да ги оценяваме, пише Джейсън Райли за Wall Street Journal. Така, повечето имигранти идват в САЩ да работят или да получават подаяния, пита той.Един от начините да се отговори на този въпрос е да се погледне къде се заселват мигрантите след пристигането си. Ако идват заради Medicaid (програмата за здравни грижи) и купоните за храна, може да очаквате те да се насочат към щатите с най-щедрата социална политика, като Ню Йорк и Калифорния. Според анализ на Brookings Institution на данните от преброяването на населението обаче, между 2010 г. и 2018 г. петте щата с най-бързо нарастващо население от чужд произход са Северна Дакота, Южна Дакота, Минесота, Делауеър и Айова. Ню Йорк е в челото по разходи на Medicaid на човек, а Южна Дакота е в дъното. Въпреки това имигрантското население в Ню Йорк е нараснало само с 3,5% през този период, докато в Южна Дакота то е скочило с 58,2%.
Друг начин да разберем какво привлича имигрантите в САЩ е да видим каква е заетостта сред тях. През 2018 г. делът на американските работници, родени извън страната, достига най-високото си ниво от 1996 г. насам, а равнището им на безработица е 3,5% срещу 4% за местните. Процентът на участие в работната сила за имигрантите също е по-висок от този за работниците, родени в Америка - 65,7% спрямо 62,3%. Често срещано опасение е, че имигрантите изместват американските работници, но САЩ се радват на рекордно ниска безработица и все още свободните работни места в страната са с милион повече от хората, които търсят работа.
В допълнение към безпокойството относно нелегалното преминаване на границата, Белият дом се притеснява, че твърде много бедни мигранти влизат в страната законно и ще натоварят социалните програми. Президентът Тръмп казва, че иска да привлече чуждестранни граждани, които са с по-високо образование и е по-малко вероятно да потърсят обществена помощ. До известна степен това вече се случва, както може да се очаква от страна със сравнително гъвкави пазари на труда. Тъй като нуждите на бизнеса и на икономиката като цяло се променят, така се променя и типът на мигрантите, които се стремят да започнат нов живот в САЩ.
Wall Street Journal съобщи миналата година, че „все по-голям дял имигранти идват в САЩ от Китай и Индия, като те обикновено имат по-високо образование от тези от Мексико и другаде в Латинска Америка“. Латиноамериканците все още имат най-голям дял в родената в чужбина работна сила - 47,7%, но „размерът на техния дял се е свил“ от над 50% през 2009 г. „Междувременно азиатците представляват повече от една четвърт от родената в чужбина работна сила спрямо 22,3 % през 2009 г.", показват данните.
Вярно е, че имигрантите е по-вероятно да са бедни, но сред бедните хора в САЩ се оказва, че имигрантите не са чак такова бреме за обществените услуги, както администрацията ги изкарва. През 2018 г. либертарианският институт Като публикува проучване на имигрантите и благосъстоянието, което установява, че местните жители ползват програми за социално подпомагане в значително по-голяма степен от родените в чужбина.
„Като цяло имигрантите са по-малко склонни да ползват социални помощи и, когато го правят, обикновено потребяват по-малко обезщетения в сравнение с местните американци“, според Като. „Разходите на глава от населението за осигуряване на благополучие на имигрантите са значително по-ниски от разходите на човек за благополучието на местните”, заключава се още в доклада.
Изследването открива, че бедните имигранти „са по-малко склонни от местните да се ползват от социалните програми, с изключение на Medicaid, където превишението в тяхна полза е с 0,4 процента.” Децата на имигрантите също е по-малко вероятно от местните деца да използват програми за социално подпомагане, особено Medicaid.
От колониалната епоха насам Америка взема предвид икономическия статус на имигрантите, когато решава кого да приеме (или депортира) и трябва да продължи да го прави. Опасенията на президента са разбираеми, тъй като политическата левица настоява за предложения, които реално биха заличили границите, биха разпуснали агенциите за контрол над имиграцията и биха разширили социалната държава в мащаб, невиждан след Великото общество на Линдън Джонсън. В същото време не бива да надценяваме проблема или да се преструваме, че имигрантите, а не местните хора, отговарят за по-голямата част от социалните програми и криминалните прояви. И двата проблема като цяло са вътрешни.
Предположението, че хората, които пристигат бедни, ще останат такива, е невярно. Имигрантите се селектират сами. Най-бедните сред бедните не могат да си позволят пътуването, а тези, които влизат, обикновено са по-мотивирани и по-авантюристично настроени от онези, които остават. Либералите през последните години настояват, че социалната мобилност в Америка е "мит". Ще повярвам в това, когато хората вече не искат да идват тук, заключава анализаторът.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
