На Запад излизането от карантината бе белязано не само от икономическа депресия и безпрецедентно нарастване на безработицата. Пандемията на коронавируса причини смърт не само заради самата болест. Все по-страшни, включително от гледна точка на самия човешки живот, са дългосрочните последици от разпространението на КОВИД-19.
Броят на смъртните случаи, причинени от КОВИД-19 в Европа, намалява, но общата смъртност, независимо от всичко, расте с тревожни темпове. Испанските учени изучиха статистиките на страните от средата на март до началото на май. Към очаквания брой смъртни случаи - около 52 хиляди - са добавени повече от 25 хиляди смъртни случая от коронавирус. В същото време към статистиката са добавени близо 6 хиляди повече смъртни случаи, които не са пряко свързани с коронавируса.
Подобна статистика се публикува за Англия и Уелс. Там средната смъртност за март - април е надвишена с 38 хил. От тях 11 хиляди смъртни случая не са пряко причинени от коронавируса. „Тази съпътстваща щета от коронавируса е причинена от колапса на здравната система и на обществото като цяло“, коментира професорът от университета в Кеймбридж Дейвид Шпигелхалтер.
Междувременно в Русия през първите три месеца на 2020 г. смъртността намалява значително - с 12,866 хиляди души, или 2,7% в сравнение със същия период на миналата година. На практика няма ефект върху общата смъртност от пандемията във Виетнам, Сингапур, Южна Корея. Въпреки това, много европейски страни - предимно Испания, Италия, Великобритания - показват много различна динамика.
Причините за повишена смъртност според европейските лекари са отчасти свързани с хаоса в болниците. Много от хората, починали преждевременно по време на пандемията, се страхуваха да потърсят медицинска помощ. Някои се страхуваха да не получат коронавирус в клиниката, а други не искат да смущават лекарите, които и без това са претоварени заради пандемията.
Изненадващо, дори режимът на самоизолация по целия свят, показващ намаляване на насилствените престъпления и фатални произшествия, не помага за намаляване на смъртността от други причини. Лекарите смятат, че алкохолизацията и наркоманията по време на карантина играят роля в случая. Но не по-малко важен е фактът, че наред със смъртни случаи от свръхдоза, броят на самоубийствата е започнал да се увеличава.
„Парадоксът е, че самоизолацията ни спасява от коронавируса, но ни хвърля към трите основни убийци на Америка - самоубийството, алкохолизма и свръхдозата”, описва ситуацията Джефри Рейнолдс, председател на американска неправителствена организация, специализирана в подпомагането на семейства с деца.
Обща статистика за самоубийствата през 2020 г. все още няма. Въпреки това, от местните власти постъпват сигнали. Британската НПО “Съюз на нулевото самоубийство” отбеляза, че само за три седмици през април повече от половин милион души са се обърнали към сайта им за помощ за предотвратяване на самоубийство. В британския Корнуол през март тази година броят на самоубийствата се е удвоил.
Американската гореща линия за предотвратяване на самоубийства в Сан Франциско съобщи за лавина разговори между април и май. Гробарят на окръг Бентън в щата Вашингтон разказа пред журналисти, че е регистрирал 14 самоубийства от януари до април - въпреки, че едва 32 души са се самоубили в окръга през последната година.
Тревожна атмосфера, дължаща се на медийния шум около коронавируса, се наслагва върху специфичната карантинна атмосфера. В същото време има загуба на работа, на източници на доходи, на обичайния кръг от приятели. Всичко това се превръща в потенциално смъртоносен коктейл. Затварянето е от особена опасност за психически нестабилните хора и тези, които вече са се опитвали по една или друга причина да умрат. Психолозите смятат, че в днешните условия шансовете са големи, че те ще повторят опита си.
Първата жертва на самоубийство, провокирана от коронакризата във Великобритания, беше 34-годишният Дейвид Фърнис. Той страда от биполярно разстройство. Заболяването му се изостря заради това, че е принуден да седи сам у дома и не може да общува със семейството и приятелите си.
Пристъпите на паника, провокирани от пандемията обаче, обхващат и психично здравите хора. В специална рискова зона са лекарите. В пристъп на отчаяние италианската медицинска сестра Даниела Трези се самоуби, научавайки, че се е заразила с коронавирус. Седмица по-късно нейният тъжен пример бе последван от лекаря на френския футболен клуб “Реймс,” Бернар Гонсалес. Дълбоката депресия доведе до смъртта на американската му колежка д-р Лорна Брин, която работеше в една от натоварените болници в Ню Йорк. Експертите обаче смятат, че в края на карантинните мерки нова вълна от самоубийства може да обхване страната.
Именно тогава, когато страхът от разболяване се оттегли на заден план, ще се очертае новата реалност - тоест икономическата криза, равна на която западният свят все още не е преживял. Загуба на работа и други източници на доходи, изчерпване на спестяванията, осъзнаване на безполезността на живота - всичко това заплашва с нова вълна от психични разстройства и увеличаване на броя на самоубийствата.
“Ланцет”, водещо медицинско списание, вече призовава правителствата да предприемат мерки за предотвратяване на самоубийствата. Медиите са подканени да контролират съдържанието на статиите, като избягват темата за самоубийствата. А търговци на дребно да премахнат от продажба или поне да ограничат всичко, което би могло да бъде средство за самоубийство, включително огнестрелното оръжие.
Тази перспектива в САЩ изглежда особено трагична. През последните 20 години страната вече демонстрира постоянно увеличаване на самоубийствата - и това е в момент, когато този показател непрекъснато намалява дори в най-бедните страни. За две десетилетия броят на самоубийствата във възрастовия слой от 16 до 60 години се е увеличил с 40%. Днес лекарите предупреждават, че многомилионната безработица и кризата, невиждана от Великата депресия насам, може да доведе до поне 75 хиляди “смъртни случаи от отчаяние”. Така - съвсем официално - в САЩ наричатв самоубийствата и смъртните случаи в резултат на отравяне с алкохол и свръхдоза наркотици.
Мащабът на икономическата буря, с която рискуват да се сблъскат жителите на „златния милиард“, косвено се доказва от тъжната съдба на видния германски политик Томас Шефер. Членът на партията на Ангела Меркел ХДС, бюрократ с безупречна кариера, примерен семеен мъж, министърът на финансите на провинция Хесен и фаворит за поста неин премиер, почина на 28 март. В бележката, оставена преди самоубийството си, Шефер пише, че смята социално-икономическото бъдеще за „безнадеждно“.
Виктория Никифорова Превод: В. Сергеев
