Основният инструмент на управителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард за борба с кризата се превръща във фокус на несъгласие и това може да се превърне в първия сериозен тест за французойката.
Членовете на Управителния съвет са изправени пред потенциален разрив относно това колко интензивно трябва да се прилага тяхната програма за спешно купуване на облигации спрямо по-отслабените страни като Италия.
Въпреки че дебатът засега остава хипотетичен, той може да изкристализира, докато икономиката излиза от пандемията. Опасността е, че такова противоречие ще подкопае програма, разкрита в разгара на кризата, за да се уверят инвеститорите в решителността на ЕЦБ да защити целостта на еврото, прогнозира Bloomberg.
„Извънредните времена изискват извънредни мерки. Няма ограничения за нашия ангажимент към еврото. Решени сме да използваме пълния потенциал на нашите инструменти в рамките на мандата си“, написа в Twitter Лагард при оповестяването на програмата през март.
Перспективата за разногласия може да предизвика спомени за раздора по време на мандата на нейния предшественик Марио Драги. Инструментът за изкупуване на облигации, който той разработи по време на дълговата криза в еврозоната и по-късния му стремеж за количествени улеснения, срещна горчива германска опозиция.
В основата на настоящия спор е гъвкавостта на програмата за спешно закупуване на облигации. Лагард обяви, че за нея няма „ограничения“, след като убеди колегите си да се съгласят с мярката по време на извънредна сесия в средата на март.
Това позволи на ЕЦБ да насочи покупките към Италия, една от най-засегнатите страни, тъй като доходността на облигациите там започна да нараства, предотвратявайки повторна дългова криза, която почти разцепи блока през 2012 г.
Но това също означава отклонение от правилото, което има за цел да приведе ЕЦБ в съответствие със законодателството на Европейския съюз, което й забранява да финансира държавни разходи. Така наречените капиталови ключове свързват програмите за облигации с относителния размер на всяка икономика, но в условията на кризата се създават съмнения за съобразяването с тях.
Освен това, въпреки че ЕЦБ многократно казва, че спешната програма е временна, тя също така обещава да продължи „докато не прецени, че фазата на коронавирусната криза е приключила" - неясен термин, който може да бъде отворен за широко тълкуване.
Йенс Вайдман, управителят на Бундесбанк, иска да ограничи обхвата на плана на фона на опасенията, че прекалената свобода може да даде обратна реакция, докато неговият колега, управителят на Централната банка на Франция подкрепя максимална гъвкавост за насочване на подкрепа към онези, които се нуждаят от нея най-много.
Вайдман подкрепи програмата заради едрия мащаб на икономическия шок. Но той също така настоява, че тя трябва да бъде временна или, ако се превърне в още едно дълготрайно стимулиращо средство, да се придържа към правила като капиталовия ключ.
В реч от миналия месец той заяви, че правителствата не трябва да разчитат на ЕЦБ, за да запазят завинаги ниските разходи за финансиране.
„Гъвкавост“ не означава „неограничена подкрепа“, каза той и добави: „За мен е важно паричната политика да не създава грешни стимули за публичните финанси".
Отчетът на последната среща на политиката, когато програмата беше почти удвоена по размер и разширена, показа, че решението за реинвестиране на постъпленията с падеж на дълга поне до края на 2022 г. е взето отчасти, за да се даде повече време за възстановяване на традиционния размер на баланса.
Следващото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ ще се проведе след две седмици и ще даде още един шанс на централните банкери да преодолеят различията си относно това, което трябва да се случи, когато икономическата криза най-накрая отшуми.
Радостина Ивчева, редактор Елена Илиева
