След като Covid-19 разстрои глобалния растеж в началото на тази година, основните развити икономики направиха някои от най-големите промени в политиката, наблюдавани някога за толкова кратко време. Както е казал Ленин, „Има десетилетия, в които нищо не се случва; и има седмици, в които се случват десетилетия." Току-що преживяхме няколко от тези седмици, пише за Financial Times Гавин Дейвис, председател на Fulcrum Asset Management.Още по-забележително беше единодушието сред макроикономистите, че масираните фискални и монетарни стимули са подходящият отговор на „военновременната“ извънредна икономическа ситуация. Почти никой сериозно не оспорва, че политиката трябва да направи „каквото е необходимо“, за да преодолее шока от вируса.
Това съгласие отразява ключов извод на теорията за публичните финанси: че по-високият държавен дълг е правилният абсорбатор на шока за частния сектор в условията на непредвидими, временни икономически кризи. Той избягва изкривяванията, които биха последвали големите разлики в пределните данъчни ставки, които иначе биха били необходими за финансиране на ръста в публичните разходи за кратък период.
Хорът от одобрение сред макроикономическата професията помогна на фискалните и монетарни регулатори да въведат мащабни стимулиращи пакети почти незабавно, за разлика от много по-бавния отговор на предишни рецесии, включително финансовата криза от 2008 г.
Пазарите бяха много нестабилни, но като цяло те до голяма степен подкрепиха тези решения. Въпреки нарастването на публичния дълг, се очаква доходността на дългосрочните държавни облигации на САЩ да остане под 1 на сто до поне 2022 г. Акциите отскочиха от дъната си и могат отново да ги достигнат, само ако подкрепата за възстановяването бъде изтеглена твърде скоро.
Но след като възстановяването настъпи, тежестта на публичния дълг вероятно ще раздели икономистите по познати линии.
Повечето новокейнсиански икономисти, включително Пол Кругмън и Лорънс Самърс, смятат, че високите нива на дълга сами по себе си не представляват проблем за развитите икономики. Те дори сочат, че по-нататъшното увеличение на дълга би било желателно, тъй като това би помогнало да се обърне тенденцията на трайна стагнация в Европа и САЩ.
Основна причина за техния оптимизъм е, че годишните разходи за обслужване на дълга очевидно ще бъдат под номиналния темп на растеж на икономиката, като централните банки изглежда са готови да ги задържат там. Ако лихвите се задържат под темповете на растеж, съотношението дълг/брутен вътрешен продукт в крайна сметка ще се стабилизира, при условие че първичният бюджетен баланс (преди плащането на лихви) остане стабилен.
Ако приемем, че стратегията за висок държавен дълг е успешна, реалната доходност по държавните облигации вероятно ще се повиши постепенно до по-нормални нива. В допълнение, акциите ще отговорят положително на подобрените перспективи за растеж, след като инфлацията се върне към целта на централните банки от 2% годишно. Дългът може да се управлява без криза.
Това може да е най-вероятният път за развитите икономики през следващите години - но не е гарантиран.
Джон Кокрън и Кенет Рогоф са сред влиятелните икономисти, които предупреждават, че най-развитите икономики, особено САЩ, скоро могат да изпитат балансови коефициенти на публичния дълг, по-високи от всичко виждано преди, дори след кризата през 2008 г. Задбалансовите ангажименти в областта на социалното осигуряване и здравеопазването още повече увеличават потенциалните държавни разходи.
Тази група икономисти признава, че лихвените проценти са оставали под темповете на растеж за дълги периоди преди, спомагайки за контрола над публичния дълг. Те обаче твърдят, че политиците започват да реагират на по-ниските разходи за обслужване на дълга, като увеличават първичния дефицит чрез намаляване на данъци и дългосрочни ангажименти за харчене. Този цикъл може да предизвика постоянно нарастващи коефициенти на дълга, дори при лихвени проценти под ръста на БВП.
Освен това ниските разходи за обслужване на дълга не предотвратиха избухването на предишни фискални кризи без много предупреждение, когато финансовите пазари внезапно счетоха публичния дълг и дефицитите за твърде високи. В развитите икономики, особено САЩ, това може да бъде предизвикано от рязко покачване на инфлацията, принуждаващо централните банки да продават държаните от тях ДЦК на пазара в момент, когато са необходими по-високи лихвени проценти за контрол на инфлацията.
Такава стъпка би могла да предизвика отлив на пазарите на държавни облигации, както и на валутните пазари, което би било катастрофално за финансовата система и за цените на активите. Кокрън казва, че това би било "огромно бедствие" - и това не е преувеличение.
Неотдавнашната експлозия на държавния дълг не е проблем в момента. Но един ден, може би изневиделица, може да се превърне в сериозна криза. Както твърди Стенли Фишер, ще бъде необходима последователна стратегия за излизане от досегашната политика, за да се смекчат тези рискове.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
