Авторът анализира книгата на бившия помощник-президент на САЩ по национална сигурност Джон Болтън. Преизбирайки Тръмп на поста президент на страната, американците могат сериозно да навредят на собствените си интереси, твърди той.
Новата книга на бившия съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън, „Стаята, където всичко се случи“, е обявена за „най-пълния и съдържателен разказ“ за администрацията на президента Доналд Тръмп. И наистина, тя бързо се превърна в основен източник за всеки, който се опитва да разбере Тръмп.
Но въпреки сочните откровения на Болтън относно методите на Тръмп за провеждане на външната политика (администрацията му се опитваше безуспешно да предотврати достигането на тези откровения до рафтовете на книжарниците), тази книга не дава отговор на фундаменталния въпрос, пред който са изправени днес САЩ: е ли настоящият бардак във външната политика вина на Тръмп или е резултат от някакви по-дълбоки и структурни причини?
Няма съмнения, че като лидер, Тръмп е много проблематичен и дори опасен.
Болтън твърди, че за Тръмп има значение само неговото его (неразривно свързано с целта той да бъде преизбран) — дотолкова, доколкото той е бил готов да сключва безразсъдни, според Болтън сделки с други държави, само за да постигне победата си. В крайна сметка, пише Болтън, той не е можел повече да търпи това и е подал оставката си. (Тръмп все още твърди, че е уволнил Болтън.)
Импулсивните, целящи сключването на краткосрочи сделки подходи на Тръмп го накараха да хвали диктатори, да напуска многостранни споразумения и да публикува туитове с диви заплахи всеки път, когато се почувства притиснат.
Всичко това предизвика сериозно объркване както сред съюзниците, така и срещу противниците на САЩ (да не говорим за ръководителите и чиновниците в самата Америка). Не е изненадващо, че това значително отслаби позициите на САЩ на световната сцена.
Впрочем, глобалните позиции на Америка обаче започнаха да отслабват много преди появата на Тръмп. Позицията й на свръхдържава се основава на икономическо влияние, технологично съвършенство, финансово господство и военна мощ.
Но заинтересоваността на Америка в глобалното лидерство, както и нейните подходи към това лидерство, винаги се определят от самовъзприемането й като морален авторитет, който носи универсални ценности, които другите държави трябва да приемат за свои.
Управлението на Тръмп се характеризира не толкова от разногласията дали да се обърне към Тихия океан, да се измъкне от тресавището в Близкия изток, дали да се преразгледат отношенията с Русия, а как точно трябва да се направи всичко това. Въпреки това, противоречивият, антагонистичен стил на Тръмп напълно изключва възможността да се постигне консенсус, особено по отношение на Китай. В резултат възникна автоматично отрицание на всичко китайско.
Няма да е лесно страната да се измъкне от тази трудна ситуация. Глобалната позиция на Америка се основава на силната й икономика. Но поради пандемията Covid-19, около 40 милиона американци вече са кандидатствали за обезщетения за безработица, а Федералният резерв прогнозира, че много от тях ще останат без работа дълго време.
Ситуацията се усложнява от факта, че дългогодишните социални противоречия достигнаха точка на кипене, проява на което станаха масовите протести срещу системния расизъм и полицейското насилие.
Американците и техните лидери все повече се фокусират върху вътрешните проблеми. В резултат, както отбелязва Хаас, „много от това, което се случва в света, което изисква американско внимание, остава без това внимание“.
САЩ не могат да си възвърнат позицията на световния хегемон, която държаха в миналото, и не трябва да се опитват да го правят. Светът преминава към многополюсен ред, в който, както обяснява Джоузеф Най от Харвард, властта се разпределя между много национални държави, транснационални корпорации, недържавни структури и различни общности (формирани на расова, полова, религиозна или културна основа).
Рационалната реакция на Америка би станала лидерство в съвместните усилия за решаване на общите проблеми, включително предстоящата рецесия, радикалните технологични промени и промените на климата.
А за да работят тези усилия, всички заинтересовани страни трябва да участват в тях, включително конкурентите на САЩ като Китай, Русия и Иран.
Тръмп доказа, че е всичко друго, но не и рационален.
Сега, когато Америка наближава следващите президентски избори, избирателите трябва да помнят известната поговорка на президента Дуайт Айзенхауер:
„Само самите американци могат да навредят на Америка“.
Никоя сила, дори Китай и Русия, не е в състояние да победи Америка икономически, технологично или военно. Но като преизбират Тръмп, американците могат сериозно да навредят на собствените си интереси и да изпратят света в много по-мрачно бъдеще.
Петя Паликрушева
