Прочутите церемонии по награждаване въвеждат мерки за приобщаване към „съвременната политически коректна будност", в опит да принудят разработчиците на игри и създателите на филми да представят маргинализирани групи. Но по този начин те рискуват да стагнират медии, които разчитат на креативността.

Британската академия за филмово и телевизионно изкуство пусна нови насоки за разработчиците на игри, които искат да кандидатстват за наградите през 2021 г. Така наречените Стандарти за разнообразие на BFI се въвеждат първо като пилотна програма за една награда на следващото шоу, но ако коментарите на изпълнителния директор на BAFTA Аманда Бери са някаква индикация, тези насоки ще се разпространят и на други категории занапред. Ход, който само ще навреди на творческите визии на онези, които изливат живота си в разказването на истории.

Както новите правила на БАФТА съвсем ясно показват, свободното изразяване изцяло се отменя, в името на представителството. На разработчиците се възлага задачата да отговарят на редица критерии, които диктуват неща, като например да имат водещ герой, произтичащ от маргинализирана група или от слабо представени региони.

Дори екипът за разработка не е обезопасен, тъй като компаниите също са подтикнати да достигнат квотите за разнообразие. Да имате екип от 20 души, които всички са наети, защото са най-добрите за работата? Ами по-добре се надявайте някои от тях да се идентифицират като жени или да са гей, защото в противен случай дори да пуснете най-добрата игра, може да не получите признание за нея.

Сбогом меритокрация, беше хубаво да те познавам.

Това се разпростира и извън игрите, като дори Академията за киноизкуство наскоро обеща, че до 31 юли ще има създадена работна група с цел разработване на нови стандарти за допустимост за Оскар, съсредоточени върху включването и представителността.

Като някой, който се интересува от свободното изразяване, намирам всичко това за доста неприятно. Това е брутална тактика за хомогенизиране на художествените медии и в края на краищата малко хора наистина ще се възползват от това. За начало, това ще ограничи историите, които виждаме на нашите екрани. Не мога да не се замисля, ако критичният скъп Биошок бе пуснат не през 2007 г., а през 2022 г., щеше ли да бъде признат за величествен, просто защото водещите в историята му са хетеросексуални бели мъже? Какво ще кажете за Спасяването на редник Райън? Нито едно от тях не е много джендър разнообразно, така че щяха ли бъдатоставени без награди, защото не попадат в гей, черната или женска квота?

Мисля, че медиите, представящи само бели хора, са напълно приемливи, също както и проекти с предимно черни участници. Например Boyz N The Hood нямаше да успее, ако водещите бяха бели пичове, точно както Кръстникът нямаше да успее да покаже вътрешните работи на италианската мафия, ако основните герои бяха черни.

Естествено, този аргумент е приложим и за пол, сексуалност, етнос и всичко друго. Но ако БАФТА или Оскарите поемат по този път, тогава много различни истории скоро ще бъдат изоставени настрани, а това никак не е както изкуството трябва да действа. То също е ужасно неуважително към него.

Бих искал да повярвам, че никоя от тези глупости няма да се случи, но макар Оскарите и БАФТА да изглеждат без значение, те все още са влиятелни сили зад кулисите и вероятно определени проекти няма да бъдат финансирани или да получат зелена светлина от страх, че на заветните церемонии за игра / филм на годината, такъв проект би бил пропуснат. По подобен начин, в опит да увеличат максимално положителното отразяване от пресата, което до голяма степен стои зад инициативите за приобщаване, издателите могат да диктуват на студията да следват посочените указания, защото лошото отразяване ще доведе до по-ниски продажби.

Единствената ми надежда е, че тези ходове ще създадат адекватен обратен удар, за който има безброй причини. В същността си това е събудена програма, която граничи с единствената цел да накара населението да гледа на някои истории като на грешни. Това е усилие да ни накара да гледаме на изкуството не заради това, което е, а заради това, което не е. Да се убедим, че забавлението, което няма конкретни будни черти на героя, е без заслуга.

Но изкуството не е предназначено да съответства на контролен списък и всеки, който мисли по друг начин, не разбира какво е изкуство и е сигурно, че по дяволите, не трябва да е в позицията да го преценява! Или да му диктува!